четвъртък, 18, юни, 2009
четвъртък, 11, юни, 2009
Правоговорен и правописен речник на българския език / Горещи новини / Новини / Начало – Софийски университет “Св. Кл. Охридски”
Правоговорен и правописен речник на българския език
Представянето на „Правоговорен и правописен речник на българския език” с автори Петър Пашов и Христо Първев се състоя на 9 юни в Зала 1 на Софийския университет.
Речникът е издаден от Университетското издателство по препоръка и с финансовата подкрепа на парламентарните комисии по образование и наука и по правата на човека и вероизповеданията и със съдействието на Министерството на образованието и науката.
Това е петото допълнено издание на речника. За първи път той се появява през 1975 г. и е дело на двама бележити български учени – професорите Христо Първев и Петър Пашов. Интересът към него е толкова голям, че четири години по-късно излиза за втори път. Днешното издание съдържа около 350 000 думи и словоформи. Специално внимание се отделя на най-често срещаните грешки и отклонения в произношението и правописа. Новото издание е допълнено и със Закона за транслитерацията.
Ректорът на Алма матер проф. Иван Илчев припомни, че двамата автори са работили както в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, така и в БАН. Той уточни, че речникът ще стигне до всички български училища и до държавната администрация и че от него всеки, който иска правилно да си служи с българския език би имал полза.
Председателят на парламентарната комисия по образованието и науката Лютви Местан допълни, че добрата инициатива на българските парламентаристи щеше да си остане само едно благопожелания, ако не беше срещнала добрата воля на изпълнителната власт в лицето на вицепремиера и министър на образованието и науката доц. д-р Даниел Вълчев. От своя страна Министърът на МОН сподели, че навярно МОН и Алма матер ще подемат национална кампания за българския език и то в близките месеци.
Новият тираж е 15 000 и ще бъде раздаван безплатно в институциите от системата на българското образование.
вторник, 9, юни, 2009
Скандално!
Гордостта на Института за български език „Проф. д-р Любомир Андрейчин” при БАН и на неговата Секция за съвременен български език – „лицензът”, даден му през 1951 г. от правителството на Вълко Червенков, да бъде законодател в областта на правописа и правоговора, изглежда е на път да бъде отнет и да бъде даден на Софийския университет „Свети Климент Охридски” (вж. предишните препечатки от агенция „Фокус” и от сайта на Софийския университет).
Намирам, че виновни за изместването на Института от водещата му роля в областта на правописа и правоговора са членовете на сегашното му ръководство: директорът Васил Райнов, председателят на Научния съвет и ръководител на Секцията за съвременен български език Владко Мурдаров, заместник-директорът Светла Коева, научният секретар Петя Костадинова, която е и главен редактор на подготвяното с години (!) актуализирано издание на правописния речник, издаден от „Хейзъл” през 2002 г.
Новото ръководство на Института дойде с идеята да възроди позициите в обществото, които Институтът за български език е имал по времето на Любомир Андрейчин, а Владко Мурдаров иска да убеди обществеността, че е най-добрият продължител на делото на Любомир Андрейчин. За целта Институтът дори беше наречен на името на този български езиковед. Както обаче се вижда – става точно обратното. Защото времената вече са други и ако явлението „Любомир Андрейчин” беше възможно в условията на тоталитарна власт, то е невъзможно в условията на демокрация и свобода на словото и печата. Колегите от бившата ми секция продължават да се изживяват едва ли не като автори на Петокнижието и смятат, че обществото ще има търпение да ги чака, докато най-сетне се решат да публикуват ново издание на правописния речник, което – според мене – трябва да излиза всяка нова календарна година и в което да бъдат отразени наболели в правописно и правоговорно отношение проблеми.
Няма да коментирам защо държавната власт предпочита речника на Петър Пашов и Христо Първев – най-вероятно защото Университетското издателство се е оказало предприемачески по-гъвкаво от Института за български език. Но така или иначе 15 000 бройки от университетския правоговорен и правописен речник безплатно ще бъдат раздадени по средните училища, така че този речник реално ще придобие статута на нормативен по отношение на правописа и правоговора.
Призовавам ръководството на БАН внимателно да разследва дейността на сегашното ръководство на Института за български език при БАН и по-специално – причините, довели до преориентацията на държавната власт към продукта на Софийския университет.
Представяне на нов “Правоговорен и правописен речник на българския език” / Календар / Новини / Начал
Представяне на нов “Правоговорен и правописен речник на българския език”
Автори Петър Пашов и Христо Първев. Речникът е издаден от Университетското издателство по препоръка на парламентарните комисии по образование и наука и по правата на човека и вероизповеданията, със съдействието на Министерството на образованието и науката.
За пръв път в речника ще има като приложение и новия закон за транслитерацията. Тиражът е 15000 бр., които ще бъдат разпространявани безплатно в системата на образованието.
Информационна агенция “Фокус”
–> <!–
–>
 |
Даниел Вълчев ще присъства на представяне на Правоговорен и правописен речник на българския език |
 |
|
| 09 юни 2009 | 05:32 | Агенция “Фокус” | |
|
|
|
|
|
|
|
София. Министърът на образованието и науката Даниел Вълчев ще присъства днес на представянето на „Правоговорен и правописен речник на българския език” в Софийския университет „Св. Климент Охридски”, съобщиха от министерството. Представянето ще започне в 11.00 часа, в зала 1 на университета.
Речникът е издаден от Университетското издателство със съдействието на Министерството на образованието и науката, по препоръка на парламентарните комисии по образование и наука и по правата на човека и вероизповеданията. Тиражът е 15000 бр., които ще бъдат разпространявани безплатно в системата на образованието. В изданието като приложение е включен и новият закон за транслитерацията. |
|
понеделник, 8, юни, 2009
Facebook | Бележки на Lachezar Tomov
- Тя бе въведена и осъществена от СДС (ОДС). Възможността да не ви вкарват в лагер за виц за Тато, да можете да пишете и да говорите свободно, сами да определяте кога да работите, за кого да работите, кога и каква кола да си вземете, къде да отидете на море, как да живеете – това нямаше да го има без СДС/ОДС.
2. Пазарната икономика, като висша форма на свободата:
- Тя бе въведена и многократно възстановявана след хунски набези отново от ОДС – 1992 след Луканов и 1997 след Виденов. Възможността да взимате парите, които заслужавате, а не да давате лепта на партийците в службата е именно от НАС – ОДС.
3. Финансовата стабилност и възможността да на умираме от глад ДВА ПЪТИ:
- Тя бе възстановявана от ОДС – 1992 след Луканов и 1997 след Филип Димитров. Иначе ни чакаше съдбата на Руанда и 100 млрд лв за долар. Не забравяйте, че през 1997 яануари живеехме и на хуманитарни помощи и нямаше зърно, а при Луканов нямаше абсолютно нищо.
4. Защитата на националната сигурност и на националните интереси е била пълна и несъмнена само при нас:
- Само ние отказахме албански бежанци и колонни у нас и така разгневихме Бил Клинтън
- Само ние взехме мандат в Кърджали и спряхме турците за 4 години.
- Само ние гонихме руски и турски шпиони от България
- Само ние удължихме живота на блоковете на АЕЦ- козлодуй – Беров преди това подписа за 98-а да се затварят, ние преговаряхме за 2008-2010, но управлението след нас ги подписа за 2006.
- Ние свършихме голяма и тежка част от влизането в НАТО, подкрепяйки ги за Косово. Това може и да е наранило сръбската душевност, но единствено НАТО пази териториалната ни цялост сега (НАТО пази от Турция за информация на атакистите).
5. Защита на пенсионерите в България:
- Само ние вдигахме пенсиите с по 25 % годишно – 1997- 2001
- Само ние бяхме вързали лапите на мнополите – Топлофикация, НЕК и т.н.
- Само ние давахме пълна 13-а пенсия.
6. Инвестиция в науката:
- Само при ОДС – 1997- 2001 имаше голям процент, отделен за наука – 1.5. След това при другите управления той намаля 3 пъти, а според министъра на образованието на НДСВ Владимир Атанасов:”Образованието не е приоритет”
7.Борба с корупцията
- Само при нас индексът на некорумпираност се вдигаше и корупцията намаляваше – 1997 – 2001 – най – НЕкорумпираното правителство по обективни международни данни (не в. Труд и свакото на леля ми).
8. Борба с държавната администрация и службащината.
- Само при нас броят държавни служители не растеше монотонно и ужасяващо нагоре.
9. Борба за доверието и УВАЖЕНИЕТО на Европа.
- Само между 1997-2001 бяхме сочени за пример на Балканите и на нас се гледаше като на хора
10. Държавнта парадигма и кризАТА
- Само ние смятаме, че държавата служи на хората, а не обратното, и че мерките срещу кризата трябва да облекчават мнозинството хора – намаляване на ДДС и на банкови лихви, държавата да поеме дългове върху себе си, а не хората.
- Само ние сме доказани в измъкване от кризи – След Луканов и след Виденов.
Ще плачем за Иванка Тодорова… – Избори 2009
// <![CDATA[vbaneri2(16,'
');]]>
// “Следващият кабинет ще бъде доста условен, тъй като няма да има ясна категорична програма на една политическа сила и вероятно ще бъде антикризисен, с определено време на живот – например една година.”
Припомнете си това изречение в нощта след парламентарните избори. Още повече че човекът, който го формулира, се казва Ахмед Доган.
Доган може да не е “най-мъдрият български политик”. А може и да не е и “най-големият философ на прехода”, както се възторгват някои. Като командващ парада обаче той знае за какво става дума и не говори случайни неща. Той, с други думи, не прогнозира, а контролира. И не описва това, което има да се случва, а разказва сценария, по който онова, което има да се случва, ще се случи…
Ако решим да сведем цялото изказване на Доган в нощта след евроизборите до две изречения, те ще изглеждат така:
Следващото управление на България ще бъде максимално размито, за да обере всички негативи на управлявалата досега конюнктура, заедно с последствията от засилващата се финансова криза. И то ще падне за има-няма година, след което БСП и ДПС ще се върнат на власт, строго размахвайки пръст на заблудилите се, че е било възможно да се открие по-добрата алтернатива.
А може още по-лаконично, в едно изречение:
Възнамеряваме да пуснем на пързалката “дясноцентристко”, “експертно” или правителство “на националното съгласие”, за да излезем на арената “целите в бяло”…
Факт е, че БСП и ДПС – същите, които направиха всичко възможно да внушат, че са се вкопчили във властта като на живот и смърт, имат интерес да се разтоварят от управлението точно сега и поне за няколко месеца. Първо, защото някой друг ще затъне в наследените бакии на една опоскана държава и, второ, понеже през есента и зимата избирателят ще почувства осезаемо все още прогнозираната бюджетна нестабилност.
И още нещо: разставените “наши хора” в министерства, агенции, регулаторни органи и комисии ще пречат допълнително. По две причини – смяната изисква време, а те са програмирани така, че да оказват съпротива на “не-нашите”.
Имате пълното право да възразите, че такава теория звучи конспиративно. Изхождайки най-малкото от въпроса “а защо тогава за победата на статуквото беше мобилизиран целият държавен ресурс, като в битката влезе и независимата по презумпция съдебна власт”, подобен сценарий издиша.
Аз обаче държа да ви предложа своята хипотеза, като преди това започна с резултата:
- На евроизборите стана ясно, че в българския политически живот няма нито една отчетливо доминираща партия. Ако не съвсем незначителна, то разликата между победителя ГЕРБ и втората в класирането БСП се оказа доста жалка. А разликата между ДПС и БСП е направо в рамките на статистическата грешка.
- Въпреки че ДПС и “Атака” (които също са кажи-речи изравнени) не показаха ръст в подкрепата в сравнение с евровота преди две години, на сцената се появиха нови играчи – “Лидер” на Христо Ковачки, и “Ред, законност, справедливост” на Яне Янев. Наистина, те няма да изпратят свои евродепутати, но по всичко личи, че имат шанс да влязат в парламента.
- Паралелно с това “Синята коалиция”, срещу която се водеше война, се представи много добре спрямо предишните вотове. Но не чак толкова добре, защото за целите на “баланса” бяха прелети гласове в иначе изпадналото от общественото полезрение НДСВ (не само като жест към малкия коалиционен партньор, но и като към съучастник и в бъдеща коалиционна завера).
- В крайна сметка разпределението на мандатите предвеща, че след 5 юли България няма да бъде управлявана от партия, нито от двупартийна и дори трипартийна коалиция. Очертават се, с други думи, разнолик парламент и свръхшироко коалиционно правителство, съставено с големи мъки, или повторение на парламентарните избори.
Ако отново възразите, че за победата на статуквото беше мобилизиран целият държавен ресурс, напълно ще се съглася. С едно уточнение: целият държавен ресурс беше мобилизиран, за да се създаде ТАЗИ привидност. Привидност, от която всички да заплачем за Иванка Тодорова…
Впрочем знаете ли откъде е тръгнал този лаф?
Двама писатели били на конференция в Балчик. След края й невзрачната служителка на СБП Иванка Тодорова помолила да я качат на старото им “Жигули”, за да я откарат до София. Писателите обаче имали план – да пропътуват цяла България, за да се срещат с красиви актриси.
Но красивите актриси в това време били на турне. Нямало ги във Варна. Нямало ги в Бургас. Нямало ги и в Пловдив, Пазарджик, Русе, Силистра, Сливен, Ямбол… “Май ще плачем за Иванка Тодорова” – обадил се по някое време единият писател. “Ще плачем за Иванка Тодорова” – съгласил се другият писател.
Ако сте ми простили и това лирическо отклонение, значи имам шанса да продължа:
- Иванка Тодорова много иска да управлява колата ви.
- Иванка Тодорова знае, че ще продължи да управлява колата ви.
- Иванка Тодорова не иска да се афишира, че пак ще управлява колата ви.
- Иванка Тодорова ви е нагласила актриси, които бихте качили на колата си.
- Иванка Тодорова ще се върне в колата, но преди това така ще ви разплаче, че да съжалявате за всичко – и за актрисите, и аз колата, и за Иванка Тодорова…
С това не искам да кажа, че не сте гласували “по съвест”. По-лошо е – гласувахте по техния сценарий. А той включваше следното: олекотяване на ГЕРБ, мобилизация на клонинги и обезвреждане на алтернативи като “Синята коалиция”. Включваше още внушението, че статуквото ще загуби “с достойнство” и някога дори ще попита: “А ние казвахме ли ви, че няма нищо по-добро от нас?”
Има и опция, при която номерът им няма да мине – просто ако всички гласуват за тях.
За тях, които докараха държавата дотук.
За тях, които се измъкват, задето докараха държавата дотук.
За тях, които пак ще се измъкнат, защото ни докараха дотук…
П.С. Всъщност Иванка Тодорова е била симпатична жена. И искам да й се извиня, защото разбирам, че тя е искала да се прибере. Някъде, някога, при себе си. Това е спасението от цинизма, мисля си.
четвъртък, 4, юни, 2009
Коментари : Мнения – Свобода за bg педофила, затвор за bg бащата : Novinar.net
Свобода за bg педофила, затвор за bg бащата
//
Децата на BG живеят в гетото, което им построихме от разложените си ценности. И което вече започна да произвежда собствена логика. Там, където педофилите и пияните шофьори са условни – затворът изглежда най-възможен за баща, отвлякъл сина си от полската му майка. Това е закономерната последователност на моралната еволюция в гетото. В него децата са просто дупка на завой. В която може да се катастрофира без сериозни щети. Която може да се използва за секс. И в която можем да се скрием, когато много ни се допие по време на траур.
Случаят на бащата Тодор от Асеновград е отчайващо сложен. И общественото мнение няма право на решение само в бяло или в черно. Защото на опашката много по-отдавна чакат казуси, в които съвсем няма нищо цветно. Правосъдието извърши най-перверзната модернизация на правилата, непозволящи децата да се премазват на пияна глава и да бъдат наемани като проститутки. А сега се държи като жертва, че никой не го уважава.
Министър Тачева не произведе позиция за Стависки и Кузов. Но сега се чувства лично унижена от един баща, който не иска да спазва Хагската конвенция. Не ни дреме за причиненото емоционално разстройство на министъра. Така, както на него му е все едно за истинския живот, причакващ децата с джип зад завоя или с разкопчан цип в подлеза. Последното, което заслужава грижещ се за децата си родител в развод, е да бъде обиждан от държавата, че е престъпник. И публично плашен от системата със затвор. Вкарайте в него Тодор и няма смисъл да поръчвате по-висока ограда за гетото. Ненормалността ще прескочи и нея. И когото пресрещне, ще прегази, който оцелее – ще го изчука.
Децата на BG осигуриха алиби за всеки кич, стига да си е залепил благотворителен етикет. Комерсиалното sms милосърдие измисли нова легенда на класическия запой. Превръщайки обикновеното освинване с алкохол в културно-финансово мероприятие с идеална цел. Ако на него се събират пари за сираци или олигофрени – то е възможно по всякакъв начин и по всяко време. След като „Биг брадър” може да оправдае VIP пиянство с децата – нямаме право да съдим никого, който е консумирал благотворително в скъп ресторант по време на погребение.
В гетото няма критерии за морал. И няма как да имаме мнение къде свършва благоприличието и започва излагацията. Може само да ни е мъчно за условните Стависки и Кузов. Защото те бяха последните островчета, до които можеха да доплуват малкото ни оцелели ценности. Правосъдието обаче предпочете реабилитацията пред обществения урок. И сега заплашва глупаво баща, който не иска да се раздели с децата си.
Има нещо символично, че казусът с Николета и Павел съвпада с предизборно време. През което ни липсваше симпатичният популизъм под формата на заплаха за кастрация на педофили. Или като пожелание за нормално правосъдие на пияни шофьори. Не чухме и концепция за по-светло бъдеще на циганските поколения. А от нея наистина има крещяща нужда. Вместо това системата демонстрира как децата се превръщат в покъщнина.
В пералня и гардероб, които се разпределят по равно при развод. Такива са законите, ни отговарят, докато гледаме как чиновниците товарят брат и сестра като добитък. И това е най-тъжната лъжа. Защото в детското гето всъщност няма правила. Както и няма термин „псевдосексуални действия”, какъвто се опитват да ни пробутат от един пловдивски дом. Неговата директорка не може да опази задниците на бавноразвиващи се близначки.
Но ще опази своя с псевдоформулировка. От нея не можем да разберем какво се е случило – изнасилване, доброволно проникване, опипване или онаниране. Няма как да е онаниране, защото мастурбацията не попада в полицейския бюлетин. Някой сериозно ни лъже, но няма да успее да депресира до степен оставка чувствителния министър Тачева. От правосъдието, за което тя тъгува, отдавна не очакваме справедливост. Но като идиоти продължаваме да се надяваме поне на малко човечност при елементарните случаи от живота.
вторник, 2, юни, 2009
Дневник + | Уволни синоптика! – Dnevnik.bg
Уволни синоптика!
// <![CDATA[vbaneri2(16,'
');]]>
// В средно голям град с умерен климат синоптикът полудява: един ден предсказва, че температурата ще достигне 38 градуса, на следващия – че се задава виелица с минусови температури. Навън дърветата весело се разлистват и пролетта е в пълен ход. Синоптикът може да е прав, ако се усреднят неговите предположения, но като цяло прогнозата е погрешна. Ако беше гледал повече през прозореца, предвижданията щяха да отразяват освен моделите и реалността. Днес повечето икономисти са в обувките на синоптика, който полудя; те се провалиха да видят голямата финансова криза, която помете света.
Време за промяна
На прогнозата за времето преставаш да вярваш. Какво правиш с макроикономическите модели? Да уволниш синоптика е равно на това да се откажеш от мита, че капитализмът е съвършен, индивидите са само рационални и пазарът перфектно им оправя грешките, казват Джордж Акерлоф и Робърт Шилър. В книгата “Животински дух” те изброяват пет психологически нагласи с роля в икономическия живот: увереност, справедливост, корупция и недобросъвестност, илюзия за (стойността на) парите и възприемане на света чрез популярни, макар и невинаги верни истории.
Тези “животински духове” движат огромните флуктуации в икономическите цикли и затова е време да се включат в моделите. Дори с риска икономиксът утре да не изглежда толкова точна наука. За сметка на това ще се отървем от купчина елегантно сресани модели, които са удобни, но често подвеждат. Противниците ще възразят: “животинският дух” се поддава трудно на статистическо опитомяване. Няма ли да усложним прекалено света? Но алтернативата са нови кризи с нарастваща цена.
Акерлоф раздели през 2001 г. с Джоузеф Стиглиц и Майкъл Спенс Нобеловата награда за икономика за принос в анализа на пазарите с асиметрична информация. Известният му пример е за пазара на лимони или защо никога не можеш да купиш изгодно кола на старо. При равни други условия купувачът винаги плаща повече, защото не може да има повече информация за състоянието на автомобила от продавача. Шилър пък е между създателите на популярния индекс за пазара на жилища в САЩ – S&P/Case Shiller. Както и сред малцината, предсказали двете последни финансови кризи – фондовия пазар през 90-те и ипотечния крах сега.
Има нещо хубаво в “животинския дух”
Средновековните лекари разбирали под “животински дух” духа на живота. За писателите – Даниел Дефо или Джейн Остин, той е извор на енергия, жизнерадост и ентусиазъм. Джон Мейнард Кейнс през 1936 г. вижда в “животинския дух” спонтанен подтик към действие, наместо към бездействие, който не се подчинява на “средното претегляне на количествените ползи, умножени с количествените вероятности”. “Той (…) кара колелото да се върти и нашето рационално аз да избира алтернативите. Доколкото е възможно, изчисляваме най-добрата, но често се опираме на прищявка, чувства или случайност”, пише Кейнс в “Обща теория на заетостта, лихвата и парите”.
“Животинският дух” е в подем – инвестициите и потреблението хвърчат към облаците. “Животинският дух” се движи към кота нула – търсенето пада, компаниите режат капиталови разходи и безработицата расте. Но животинският дух не е затворен само в динамиката на икономическите цикли. Акерлоф и Шилър виждат неговото влияние и при други макроикономически събития.
Справедливостта далеч не определяме като икономически мотив. Но тя има икономически последици. Защо не всички намират работа? За традиционната икономика пазарът на труда е като всеки друг: търсенето и предлагането се стремят към равновесие. Но Акерлоф и Шилър не мислят така: за да работи добре, служителят трябва да приеме заплащането като честно. За да има мотивирани работници, работодателят плаща заплата, която е по-висока от тази, на която работникът оценява труда си (най-ниската оферта, която е готов да приеме). Заплатата обикновено надвишава “изравняващата цена” – нивото, където всички работници на пазара започват да приемат оферти. Поради тази по-висока цена спрямо “изравняващата” предлагането надвишава търсенето. Чувството за справедливост става част от проблема с недоброволната безработица.
Дивото зове
Динамиката на психологическите нагласи може да обясни всеки спекулативен бум – от манията по лалетата в Холандия до ипотечната криза сега, смятат авторите на “Животински дух”. Но тъй като традиционните модели изключват тази роля, икономистите остават с вързани очи пред заплахите.
Примерно, ако сравним агрегирания брутен вътрешен продукт и движението на корпоративните инвестиции за произволен период, ще видим, че корпоративните инвестиции варират повече. Тази разлика в динамиката БВП – инвестиции е мощен двигател на флуктуациите в икономическия цикъл. Решенията за инвестиции пък в голяма степен се определят от цените на акциите (или на други активи). А самите тези цени са подвластни повече на настроенията, отколкото на прогнозите за възвръщаемост според икономическите фундаменти. “Не историите почиват на фактите, а самите истории започват да играят ролята на факти”, пишат Акерлоф и Шилър.
Увереността в поскъпването на имотите през 2001-2007 г. и оптимистичните истории за растящи цени повишиха потреблението (хората се чувстваха по-богати като притежатели на активи с нарастваща цена) и задлъжнялостта (инвеститорите трупаха дълг за вложения с по-голяма възвръщаемост.) И “скриха” реалността, че очакванията за още по-голямо поскъпване се разминаваха диаметрално с икономическата логика и фундаментите. Когато въздухът в балона се сгорещи и здравословният скептицизъм изчезне, недобросъвестността и практиките на ръба на закона – други проявления на животинския дух – процъфтяват. Всяка криза е бременна със скандали.
Лошите инвестиции често се правят, когато владее илюзията за парите. Това е нагласата да пренебрегваме ефекта от инфлацията, когато тя е ниска. И така наивно дописваме историите за чудно изгодните инвестиции. Някой казва: “Купих къща за 12 000 долара след Втората световна война.” И пропуска факта, че инфлацията се е качила над 10 пъти оттогава и не сравнява какво друго е можел да купи с 12 000 долара през 1948 г. Също, ако се погледне поскъпването на различни активи в последните десетилетия и растежа на БВП, ще се окаже, че недвижимостите не са непременно най-изгодната инвестиция.
Пази ме!
“Капитализмът не само продава това, което хората искат; той продава и това, което хората мислят, че искат. Ако хората искат змийско мляко, капитализмът им продава змийско мляко”, пишат авторите на “Животински дух”. Следователно налага се понякога да бъдем пазени от пазара и от самите нас.
Подобно на прадедите от палеолита, които ясно са разпознавали мечката и глигана като заплаха или вкусна вечеря, днес сме добри в конкретните преценки. Но невинаги различаваме безпогрешно пътя към краха от този към благосъстоянието, когато боравим с абстрактни неща. Като климатичните промени или облигациите, емитирани върху рискови ипотеки, например.
Подобно на доста икономисти, Акерлоф и Шилър смятат, че правителството може да ограничи евентуалните поразии от човешката нерационалност с по-ефективна регулация на финансовите пазари и подобрена защита за потребителите. Ако внимаваме какво прави животинският дух, надеждата е, че ще намалим амплитудата – оттам и цената – на следващи икономически кризи.
Авторът на рубриката е консултант по международно развитие, мнения може да изпращате на rtiholova1@yahoo.com
Animal Spitits. George A. Akerlof, and Robert J. Shiller. 2009.
