О, минало, наистина незабравимо!

Една статия на Захари Стоянов, която бях забравил и която ще звучи вечно актуално - поне в България: “От учени светът ще пропадне”.

zaxari-stojanov.pdf

Някои от моите книги

Този учебник е последната засега:

С най-голям мерак обаче съм написал тази:

В този речник също имам участие:

В този също:

В този сборник също:

И тука също:

Дали съм националист?

Завчера един колега, заемащ административен пост в моя университет, ме обвини публично в национализъм. Само защото представих като непримира дискусията в българската Уикипедия по въпроса за българския и за македонския език. Такава дискусия нямало, македонският си е македонски едва ли не от памтивека. Било политически некоректно (спрямо кого ли?) да се припомнят някои факти от “историята” на македонскиот книжевен язик.

През 70-те години на ХХ век група учени бяха изгонени от Института за български език при БАН (включително и майката на сегашния ни премиер), защото не били достатъчно активни да доказват, че македонският всъщност е български и че нямали твърда позиция по отношение на политиката на тогавашната СФРЮ. Известно е обаче - съществуват документи - че македонскиот книжевен язик е създаден с активното участие на преобладаваща група съветски лингвисти. В интерес на истината ще отбележа само, че немалка част от тези съветски лингвисти са евреи..Моля за извинение многобройните си приятели евреи. Изобщо македонскиот книжевен язик е коминтерновска измишльотина на Георги Димитров, Тито и Сталин. Но когато измишльотината е щяла да доведе до образуването на Балканска конфедерация, нещата са се разсъхнали…

Мисля, че трезвата позиция по този въпрос днес, която едновременно не обижда нито България, нито Република Макеония би трябвало да е следната: от 1945 г. до наши дни наистина съществува македонски език, създаден със закон; той съществува повече от половин век и младите македонци го говорят и го смятат за нещо различно от българския. Тяхно право е. Както наше право е да откриваме черти на югозападните български говори в него. Но да се говори, че македонският книжевен язик съществува едва ли не още от ІХ век, е направо смехотворно. както и че първият човек - Адам - е македонец. “Луно, Луно - земьо македонска…”

Преди много години един академик, сега посланик на България а, пък ми каза, че съм турчин, защото защитавам правото на турското малцинство в България да използва майчиния си език не само вкъщи. Позицията ми и тогава, и сега по тези въпроси си е останала непроменена. Какво се получава? Когато искаш да заемеш наистина европейска позиция по езиковите въпроси, те обвиняват било в национализъм, било в космополитизъм и национален нихилизъм. А аз - смятам - съм си същият. Тогава какво правим? Не зная. Но зная, че всяка една етикетизация - както се изразяваше покойната ми майка - е вредна и зад нея прозират други, ненаучни намерения. Не искам да бъда етикетизиран. Ами това е. Стига сме робували на идеологеми, наследени от тоталитаризма. Стига сме етикетизирали хората. Защото това си е обикновен тоталитаризъм.

Bulgaria Forever!

Ровейки се тази вечер из You Tube, попаднах на следното видео:

Възхитих се на анонимния българин, качил този клип в You Tube, и му благодаря много. Бързам да го споделя с вас!!!