Ровейки се тази вечер из You Tube, попаднах на следното видео:
Възхитих се на анонимния българин, качил този клип в You Tube, и му благодаря много. Бързам да го споделя с вас!!!
вторник, 6, ноември, 2007
4 Коментара »
RSS хранилка за коментарите по тази публикация. Адрес за TrackBack
Да си призная, не виждам нищо особено и/или трогващо в този клип
Текста в началото събужда интерес, но “Многая лета” на Борис Христов със записа не казва или не праща никакво специално послание, поне за мен 
Може и много, много по-добре, имаме потенциал
Коментар от sickdreamer — петък, 21, декември, 2007 @ 14:26 |
Напълно нормално е, щом си в 11. клас…Опитай се обаче да си представиш как изглеждаха нещата през 80-те години на миналия век, когато този албум на Борис Христов се появи. А в тълпата около храма “Св. Александър Невски” съм и аз. Това е в началото на 90-ти години на миналия век. Беше върховно време тогава.
Опитай се да се качиш на масата и да погледнеш света от друг ракурс и тогава ще разбереш защо Борис-Христовата “Многая лета” е вечна и е неофициалният химн на България. Ще ти кажа само едно: навремето този албум изиград същата роля, каквото “История словеноболгарская” е изиграла през ХVІІІ век.
Иначе твоят блог много ми харесва! Ще го следя с интерес.
Коментар от Borislav — петък, 21, декември, 2007 @ 15:41 |
ОК, защо песента е имала/има такъв силен заряд?
И по какъв повод се е събрала тази тълпа?
Радвам се, че писанията ми (и чуждите, които съм цитирал) ти допадат =)
Коментар от sickdreamer — петък, 21, декември, 2007 @ 17:10 |
Абсолютно ми допадат. Та песента или песнопението, така нареченото “Многолетствие”…Виж сега: моята младост премина в публично и лицемерно славословене на “великия Съветски съюз”, преди – на велика Русия. Беше опасно да си твърде много българин. Впрочем, май и сега е същото. И се появи тази плоча – тогава така се казваше – където се желае дълголетие на православния български народ. Борис Христов е един от най-великите оперни певци на ХХ век и той наистина изживява това, което пее. Беше и голям патриот, Бог да го прости! Той е единственият човек, на когото съм му целувал ръката. Когато плочата излезе, се почувствахме наистина възродени. Първоначално се намираше само в Кореком (не зная дали знаеш какво е това – валутен магазин, където можеш да купиш неща, които иначе никъде другаде не можеш да намериш, но целият проблем беше с набавянето на валутата, защото магазинът беше предназначен само за тези, които са били на работа в чужбина, т.е. т. нар. “правоимащи”). Имах спастрени незнайно откъде 10 долара, които похарчих, за да си купя плочата. Всички около мене ми се чудеха на акъла: вместо да си купя дънки, си купувам Борис Христов…
Тълпата – това са т. нар. “сини митинги”, когато все още вярвахме на лидерите си и ентусиазмът беше голям. Мисля, че конкретните кадри са от финалния митинг, когато ни позволиха да свалим правителството на Жан Виденов през 1997 година и имаше предсрочни избори, които СДС спечели и Иван Костов стана министър-председател. Тогава все още бяхме ентусиасти…
Коментар от Borislav — събота, 22, декември, 2007 @ 6:23 |