Най-оригиналното българско новогодишно пожелание

ВСЯКО ЛАНИ ПО-ДОБРЕ!

МНОГОЛЕТСТВИЕ ЗА НАС, ПРАВОСЛАВНИТЕ БЪЛГАРИ

В моя блог възникна нещо като дискусия за Многолетствието. Прочее, публикувам текста му - така, както го пее Борис Христов.

Многолетствие

А на съвременен език това би звучало така:

Дай, Господи, на благочестивия и православен български народ благоденствен и мирен живот, здраве, спасение и успех във всичко и го запази за дълги години.

Богословието - най-позитивистичната наука?

Вчера в НБУ се състоя твърде интересен разговор за възприемането на Исус, Коледа и т.н. през ХХІ век. Участваха и двама богослови, които за сетен път затвърдиха впечатлението ми, че освен физиката, химията и останалите природни науки богословието е също толкова позитивистична дейност с манията си да търси “неопровержими доказателства” за реалното съществуване, за реалната смърт и за реалното възкресение на Исус от Назарет. Истински се разсмях, когато единият колега богослов сподели, че има много неоткрити неща в природата, но това не означава, че те не съществуват. Това - по повод непорочното зачатие на Богородица.

Мисля - никъде не съм срещал някой да се съмнява в мита, че Зевс във вид на златен дъжд опложда Леда и така се ражда Елена - този символизиран casus belli. По времето на Сталин мнозинството е ВЯРВАЛО, че той наистина е новият Месия. Когато Хрушчов изнася прословутия си доклад, той казва някаква полуистина, но преди всичко става причина да се породят куп циници, които наистина нямат в какво повече да вярват и остават без ориентири в живота.

Навремето не се съгласих с акцията на колегите историци срещу Хайтов по повод на обявеното от него откриване на гроба на Левски. Хората ВЯРВАХА, че в Св. Петка е погребан Левски, но историците разрушиха тази им вяра. Затова сега имахме комедията с препогребването на Калоян, защото най-накрая на някого му хрумна, че това са важни неща. Препогребването на предполагаемите останки на Калоян е отново израз на нездрав позитивизъм - знаем, че в гроба има кости и дори ВЯРВАМЕ на учените, че това наистина е скелетът на Калоян…

Та, моята гледна точка по тези въпроси е следната.

Ако съм вярващ християнин, аз ВЯРВАМ и не се нуждая от никакви емпирични доказателства.

Вярвам в непорочното зачатие на Богородица, вярвам в кръстната смърт на Исус, вярвам във възкресението му на третия ден, вярвам, че той е Помазаният (Христос).

Когато Символът на вярата приема окончателния си вид, никой не е смеел да го подлага на емпирична проверка. Там се казва “Вярвам в еди-какво си” и аз наистина започвам да вярвам.

Богословието е рожба на съмнението в Символа на вярата и с измисления през ХVІІІ век позитивизъм се стреми да разсее съмнението, обземащо все повече християни. Впрочем съмнението също е рожба на тези времена. Проблемът за истинността на нещата се появява доста късно и за съжаление май по повод съмнения в истинността на християнската догма…

Какво му е хитроумното на Одисей?

Вчера по време на час стана дебат защо Одисей носи прозвището “хитроумен”. Доста голяма част от студентите не знаеха, че това е неговото прозвище. Един-двама студенти изобщо не знаеха кой е Одисей… Тези, които знаеха за прозвището му, възпроизведоха официалната версия защо Одисей е хитроумен: Троянският кон и т.н.

Аз обаче им обърнах внимание на факта, че Одисей е балкански мит и поради това освен официалната, има и неофициална версия, която най-често е истинската. Тази версия никъде не съм я прочел и затова ме гъделичка суетата, че аз пръв съм се сетил за нея. Признавам - сетих се, когато гледах филма на Кончаловски “Одисея” .

Какво виждаме там? От една страна - свят, “екшън”, красиви жени (ах, Ванеса Уилямс като Калипсо!!!), пътешествия, непрекъснати поводи Одисей да задоволява суетата си… От другата - консервативната майка на Одисей Антиклея, обезумялата от къщна работа Пенелопа, останала 20 години “на сухо”, селската пасторалност на Итака.

Е, как един герой от войната да се прибере и всъщност отново да стане селянин и земеделец?

Затова Одисей се прибира в продължение на 10 години в Итака. Само че му трябва алиби. И алибито е Посейдон. Измисляш, че си разсърдил Посейдон и той затова току пред Итака ти е запокитил кораба на другия край на света. Трябва да оправдаеш някак си престоя си при Калипсо, където в рамките на тоталната не-свобода цари либерален дух с всякакви сексуални удоволствия.

Та това е. Така Одисей се оправдава защо се прибира на десетата година след края на Троянската война при твърде скучното си традиционно патриархално семейство. Прибира се, когато недвижимата му собственост е реално застрашена от женихите. Прибира се, когато Телемах е достатъчно пораснал и няма нужда от дундуркане.

Балканска му работа.

Загадка на загадките

България по население се съотнася с един средно голям световен град. Живеещите в България сме по-малко от живеещите в Ню Йорк, Москва, Лондон, Париж. И ми е чудно как около седем милиона български граждани не можем да се спретнем и да подредим дома си. Така, както на нас ни харесва. А не на някой пореден “Голям брат”. Време е да се сетим за думата “ойкономиа”, от която произлиза съвременната магическа думичка “икономика”. “Ойкономиа” е изкуството да подредиш и да управляваш дома си. Изглежда сме забравили през социализма как се върши това. За мене това е най-голямото му престъпление - отчуждаването от собствеността.

Ако приемем един жилищен блок като метонимия (или синекдоха?) на обществото, то в него винаги има поне един луд, който пречи на останалите да въвеждат иновации; има поне винаги един, който смята, че правилата за съжителство не се отнасят до него; има винаги поне един, който отъждествява асансьора с кофа за смет; има винаги поне един, който смята, че трябва да натрапи музиката си и въобще - lifestyle-a си на останалите. И за съжаление винаги има поне един, който гледа да не е всичко това, и той винаги е потърпевш. Но това е до момент. Да не говорим пък за това как изглеждат входовете ни, защото все още живеем със съзнанието, че общото пространство не е нашето пространство и в него можем да правим каквото ни скимне. Твърде буквално възприемаме максимата “Моят дом е моята крепост”. Разбира се, човек трудно би приел панелката за свое пространство, но явлението засяга всички жилищни сгради:  и строените преди войната, и строените през неокапитализма.

Как например се справих с чалгата, в смисъл - кварталът, в който живея, да не бъде облъчван от чалга? Не я отричам, но любителите на чалгата нямат право да ми натрапват да я слушам. Вагнер свърши работата. Всеки път, когато един отсрещен съсед надуеше чалга, аз изнасях тонколоните на терасата, пусках ездата на валкириите на “мах”… След два такива сеанса чалга облъчването на махалата “изненадващо” спря. За всеки случай, ако Вагнер не помогнеше, бях приготвил Рихард Щраус, Стравински, Шьонберг, Шостакович, Прокофиев. За краен случай - heavy metal.

Но редутът падна още при втората атака с Вагнер. Поучително.

Та на въпроса. Мисля, че лелеяното още от времето на княз Борис-Михаил единство на българската нация никога не се е случвало. И християнството не е помогнало. Не помогна и комунистическата утопия. Може би това, което ще помогне, е приказката за неволята. Любима моя приказка. Колата на едни двама братя се строшила в гората и се оказало, че няма кой да помогне. Едва преди смрачаване (!) на братята им хрумнало, че могат и сами да си поправят колата. Речено - сторено.

Еми - да си поправим сами строшената кола, защото нито Бог, когото призоваваме да пази България, нито “царят”, нито “бат’Бойко”, нито който и да е друг “политик” ще ни я поправи. Да уредим държавата си така, както на нас самите ни харесва, че да се чувстваме комфортно в нея. Защото вече се смрачава…