Спомен на майка ми за семейството на сегашния ни премиер

Ако искате да прочетете нещо интересно за това семейство, влезте в страницата на проф. д-р Елена Георгиева.

In Memoriam

…мдам: такива ми ти работи…Твърдя, че Хийт Леджър всъщност пресъздаде себе си в “Планината Броукбек” и затова не се учудвам как е решил да приключи с живота си…

Мисля, че Шекспир в 36-ия си сонет най-добре е изразил словесно това, за което става дума в този филм.

Бог да го прости Хийт Леджър!

Приемам, ще живеем като двама,
макар че любовта ни е една,
така че върху тебе и сянка няма
да се простре от моите петна.
Едничък трепет във едно ни слива,
но злобен зид разделя ни на две;
той нежната ни връзка не убива,
но граби й тъй много часове!
И с поздрав, който трудноуловим е,
аз пазя те от клюки и от срам,
и ти зарад доброто свое име
приветстваш ме със кимване едвам.
Така да е! Тъй всичко в нас едно е,
че чувствам твойто име като свое.

Шекспир, 36 сонет

“На страната ни беше осигурен голям член” (Г.С. Пырванов)

Явор Дачков в своето предаване тази сутрин по ТВ7 прочете превод на статия, публикувана на 19 януари т. г. в руския вестник “Коммерсантъ”. Статията е забележителна с унищожителната си ирония  към “господин Пырванов”.Констатираната ирония отговоря недвусмислено на моя реторичен въпрос дали и самият Путин наистина изпитва уважение към “господин Пырванов”. Но явно на Путин му доставя удоволствие “да уважава” българския президент и българския министър-председател.

А пък всички се чудят защо Людмила Путина я нямаше в София…
Статия във вестник “Коммерсантъ”

Putin, Go Home!

По-безсмислено нещо в днешния политически дискурс не бях виждал:

Завчера един млад активист на ДСБ, мой приятел, ми каза: “Събрахме се около 1000 души пред паметника на Стамболов, ПОПРОТЕСТИРАХМЕ (?!?) малко срещу Русия”… Точно както навремето ПОПЛАКВАХМЕ за Брежнев край бюста му.

Докато политиката се прави като комсомолско събрание, съчетано с музика, пийване и останалите нощни екстри, нещата ще бъдат такива. Барем да бяха написали плакатите на немски, щом не щат да са на руски.

Жал ми е за баща ми, който още се връзва на тези неща…

Да се опитаме поне за малко да бъдем англичани в политиката

Нали си спомняте: някой (май Чърчил, ама не съм сигурен) беше казал: “Великобритания няма приятели - има само интереси”. У нас всичко е наопаки. Имаме си приятели “от векове за векове”, а след това идват интересите, ако изобщо посмеем да ги предявим - особено пред приятелите, пред “освободитело-поробителите”, които помежду си ни наричат “Задунайская губерня”.

Проблемът с нашия интерес от подписаните споразумения с Русия някак си остана на заден план. А “Южен поток”, който Юлиан Попов съвсем уместно нарича “Южен потоп”, тъне в пълна мъгла. Театрото в петък беше разиграно непрофесионално: Deus ex machina-та на Путин беше неубедителна, ама съвсем неубедителна. Да не говорим пък за Първанов и за Станишев.

Нещата изглеждат така: Европейският съюз ни принуди да затворим 3. и 4. блок на “Козлодуй” и ние се предадохме без бой. Сега Балканите страдат от липса на ток, защото не им изнасяме електроенергия. Съживява се проектът “Белене” - най-скъпоструващият енергиен проект в света, за който даваме държавни гаранции (!). Идва цар-батюшката Путин и ни предлага спасителната сламка. Молодец! Приемаме я и му целуваме ръка. На многая лета, царь-батюшка.

Но мистерията с “Козлодуй” остава. Чии интереси обслужихме със затварянето на двата блока, не е ясно. Ясно е, че не са нашите. Но вместо да се говори делово, се организира безумен концерт в НДК, Първанов произнася сълзлива реч, доста слагаческа между другото, Кобзон пее “Моя страна…” Както гласи един руски виц - “Приятно вспомнить”.

Дали всъщност и Путин наистина изпитва уважение към нашите първи “държавни мъже”?

Съобщение

В понеделник, 21 януари, от 8 и половина ще гостувам в студиото на “Здравей, България” по Нова телевизия. Ще говорим за ученето на българския език в средното училище. Ако нещо ви вълнува по въпроса, пишете

За меда и за жилото

Когато тази сутрин прочетох публикуваното по-долу, се сетих какво е казал навремето Драган Цанков по повод мисията на руския имперски чиновникКаулбрас: НЕ ВИ ЩЕМ НИ МЕДА, НИ ЖИЛОТО!

pozor.pdf

Какво прави българският народ?

БНР, Програма “Хоризонт”, 11 март 2002 г.

ВОДЕЩ: В “12 плюс 3” – минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б.Г.: Добър ден,…Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици и господа. През уикенда думата “народ” - една от възловите думи в нашето културно и политическо пространство, както и нейните производни като “народен”, се реактуализираха. Съюзът на демократичните сили идентифицира себе си на 13-та си конференция като “народна партия”, а някои вестници писаха, че бившият министър-председател и бившият лидер на СДС Иван Костов се отказва от народа. До приемането на сега действащата конституция България беше “народна република”. След 1990 г. много неща, които бяха “народни”, станаха “национални”. Например Народният дворец на културата стана “Национален дворец на културата”, но Народният театър си е все още “Народен театър”. В политическото говорене думата “народ” започна да се употребява като контекстов антоним на “общество от граждани” и едно от обвиненията срещу сегашния министър-председател от страна на политическите му опоненти е, че иска да обърне процеса и да превърне все още оформящото се у нас гражданско общество отново в народ, т.е. в маса.

ВОДЕЩ: Има ли основания за такова противопоставяне между народ и гражданско общество в политическото говорене?

Б.Г.: Другояче зададен, въпросът би изглеждал така: има ли основание да смятаме, че думите “народ”, “тълпа” и “маса” (в смисъл на “хорска, човешка маса”) са синоними. В електронния архив на Института за български език направих справка какви регистрирани употреби има на думата “народ” във функцията на подлог, т.е. като вършител на действие, като активна или инициираща страна в някакво действие. Разбиран по този начин, народът по-скоро става синоним на “общество от граждани”, а не на множество от хора, обединени от общ език, вяра и територия. Когато разглеждах извадения материал, разбрах, че правилният въпрос всъщност е “Какво обикновено прави народът според българина” поне според данните от български словоупотреби.

ВОДЕЩ: И така какво прави обикновено народът според езиковите данни?

Б.Г.: Народът преди всичко казва. Казва мъдрости. Цитирането на народните мъдрости обикновено се въвежда с израза “както казва народът”. Със своя вроден демократизъм – казва един друг пример - народът не гледа с добро око на привилегированите класи, на титлите, ордените и униформите. Народът жертва всичко – гласи трети. Доста често също така народът ликува, но и гладува. Народът също така страда, запасява се, губи вяра, очаква, но също така яде, пие и се весели. Една от основните дейности на народа е да “откърмя”: откърмил е хайдути, храбри поборници, народни будители, интелигенция, партизани. Народът също така мечтае. Според някои народът се налива, но също така народът се раздвижва, бунтува се, вдига се обикновено на въстание или на бунт. И разбира се винаги народът храбро защитава независимостта на България, а за да се предпази от беди народът, ханът бил убиван - обикновено бил удушаван с въже.

ВОДЕЩ: А какъв обикновено е народът?

Б.Г.: Народът е още патриархален и живее наивно в своя бит, в нравите, обичаите и вярванията си - неговото национално съзнание не отива по-далеч от това чувство – това е цитат. Друг цитат: народът ни е още твърде прост.Други твърдения обикновено са, че народът е уморен от нещо конкретно, а не изобщо уморен, че народът е изтерзан както изобщо, така и в частност от нещо, казва се, че народът е жесток като дете и, разбира се, библейски звучащият постулат, че народът е вечен.

ВОДЕЩ: А добрува ли народът?

Б.Г.: Той добрува винаги в желателна модалност: казва се народът да добрува, народът ни да заживее достойно. Няма в нашия архив случай, в който народът добрува и живее достойно. Разбира се, в този архив не е включена партийната преса в периода от 1944 до 1990 г.

ВОДЕЩ: Какъв е изводът от този колаж от изречения, който направихте въз основа на данните на електронния архив на българския език?

Б.Г.: Изводът е, че народът е не само жесток като дете, но си е и едно дете, за което непрекъснато се полагат грижи. Нашата идеята за народ рязко се различава от съвременната идея за гражданското общество, в което всеки сам е отговорен за това как ще протече животът му. Тоест наистина има основание да определим като контекстови антоними “народ” и “общество от граждани”.

ВОДЕЩ: Благодаря Ви, доцент Георгиев.

 

©Борислав Георгиев. Всички права запазени!

Кого в България назоваваме “хитрец”?

ВОДЕЩ: В “12 плюс 3” – минутите с нашия редовен консултант по въпросите на българския език – доц. д-р Борислав Георгиев. Добър ден, доц. Георгиев.

Б. Г.: Добър ден,… Добър ден, уважаеми госпожи, госпожици  господа. Често можем да срещнем написано или изречено следното съждение: Българинът може и да е недодялан, но е хитър и практичен. Докато квалификациите “недодялан” и “практичен” са по-скоро ясни, не така стои въпросът с квалификацията “хитър”. Кого определяме като “хитър”? Кои са проявите на хитростта? Върху тези проблеми смятам да поразсъждаве днес, следвайки типичните днешни употреби на думи като “хитър” и “хитрост”.

ВОДЕЩ: Хитър Петър е положителен персонаж в българското съзнание?

Б. Г.: Безспорно. Българинът уважава и цени хитрината, хитростта. В този смисъл прочутата Елин-Пелинова фраза Хитрец си ти, Андрешко, хитрец си! се възприема по-скоро положително, въпреки че става въпрос за измама на държавата. Точно в съзвучие с хитрината, която май че всички практикуваме при слизане от обществения градски превоз, като си даваме продупченото билетче на друг човек.  Ето защо целта ми е да покажа какво точно ние като българи ценим тъй високо. Една от фразите с въпросните думи, които съм събрал, е знаменателна: Когато една хитрост се прилага често и има успех, тя се нарича стратегия. Друга знаменателна фраза е следната: Той хитрува, но доста наивно, за да не се превръща тая хитрост в лукавство.

ВОДЕЩ: Съществуват съчетания като женска хитрост, селска хитрост. Съществуват ли според вашите данни съчетания като мъжка хитрост и градска хитрост?

Б. Г.: Не, не съществуват въпреки Хитър Петър, Андрешко и Бай Ганю. Хитростта в едно от значенията си се смята като качество, аналогично на лукавството, но от по-ниска степен. Обикновено управникът, човекът с власт е лукав, а зависещите от него са хитри, като по този начин се мъчат да се предпазят от неговото лукавство. Нека не забравяме, че едно от евфемистичните назовавания на Сатаната е “Лукавия”. Изобщо хитрината, хитростта са белязани от това, което се нарича “здрав разум” и който е една от стратегиите за оцеляване.

ВОДЕЩ: “Наивност” и “здрав разум” синоними ли са в този случай? Имам предвид фразата Той хитрува, но доста наивно, за да не се превръща тая хитрост в лукавство.

Б. Г.: Така изглежда, макар че хитростта не предполага наивност, а здраво стъпване на земята. Като заговорихме за съчетанията с думата “хитрост”, ще спомена още две много разпространени съчетания: военна хитрост и животинска хитрост. Учебниците по история например ни казват, че, цитирам: В битката при Одрин цар Калоян си послужил с хитрост. Много е интересно и съчетанието животинска хитрост, което отново набляга върху първичността, естествеността на хитростта за сметка на нейния цивилозован аналог – лукавството, което е и атрибут на Сатаната. В този смисъл знаменателна е следната констатация: Ако си много хитър пък, обясняваш на властника как може да се лъже народът най-елегантно.

ВОДЕЩ: Може ли да се каже, че хитростта е способността на човек практически да се оправя в разни заплетени ситуации, без от това да губи прекалено много?

Б. Г.: Съвсем сигурно. Човек провява хитрост, опирайки се на своите инстинкти. Хитростта е не съвсем легален, но не и незаконен начин да излезеш сух от водата. Хитростта изначално не предполага стратегия, а по-скоро практически усет да му намериш колая. Както е в случая с трамвайните билетчета. Тоест хитростта е нито положително, нито отрицателно качество. Човек е по-скоро добронамерен към хитростта, защото тя е стратегия за оцеляване.

ВОДЕЩ: Имате ли някоя фраза, достойна за финал?

Б. Г.: Има и тя гласи следното: Във времена на лична несигурност хитростта, силата, остротата на сетивата и физическата похватност се оформят като понятия за умност и мъдрост. Определено хитър човек не означава “мъдър” или “умен човек”. Обикновено неуките са по-хитри от образованите, защото това е тяхната единствена стратегия за оцеляване. Хитростта компенсира необразоваността, компенсира незнанието и в практически план върши доста по-добра работа, защото хитростта винаги има краткосрочна и практическа насоченост. Хитростта не предполага проект за решаване на проблема, а краткосрочно замазване на проблема. Хитростта е освобождаване от следствията, без причината да бъде премахната.

ВОДЕЩ: Благодаря ви, доцент Георгиев. Текстът на този разговор можете да прочетете, уважаеми слушатели, в Българската виртуална библиотека “Словото” на познатия ви адрес slovoto.orbitel.bg

NOTA BENE

Двама приятели и колеги: Бойка Бъчварова и Ясен Захариев ме последваха в wordpress.com и създадоха свои блогове. Тъй като тук, в това интернетско пространство,  се чувствувам нещо малко като доайен всред НБУ колегията, ги посрещам с “Добре дошли, Willkommen, Bienvenu, Welcome…;)”