Putin, Go Home!

По-безсмислено нещо в днешния политически дискурс не бях виждал:

Завчера един млад активист на ДСБ, мой приятел, ми каза: “Събрахме се около 1000 души пред паметника на Стамболов, ПОПРОТЕСТИРАХМЕ (?!?) малко срещу Русия”… Точно както навремето ПОПЛАКВАХМЕ за Брежнев край бюста му.

Докато политиката се прави като комсомолско събрание, съчетано с музика, пийване и останалите нощни екстри, нещата ще бъдат такива. Барем да бяха написали плакатите на немски, щом не щат да са на руски.

Жал ми е за баща ми, който още се връзва на тези неща…

Да се опитаме поне за малко да бъдем англичани в политиката

Нали си спомняте: някой (май Чърчил, ама не съм сигурен) беше казал: “Великобритания няма приятели - има само интереси”. У нас всичко е наопаки. Имаме си приятели “от векове за векове”, а след това идват интересите, ако изобщо посмеем да ги предявим - особено пред приятелите, пред “освободитело-поробителите”, които помежду си ни наричат “Задунайская губерня”.

Проблемът с нашия интерес от подписаните споразумения с Русия някак си остана на заден план. А “Южен поток”, който Юлиан Попов съвсем уместно нарича “Южен потоп”, тъне в пълна мъгла. Театрото в петък беше разиграно непрофесионално: Deus ex machina-та на Путин беше неубедителна, ама съвсем неубедителна. Да не говорим пък за Първанов и за Станишев.

Нещата изглеждат така: Европейският съюз ни принуди да затворим 3. и 4. блок на “Козлодуй” и ние се предадохме без бой. Сега Балканите страдат от липса на ток, защото не им изнасяме електроенергия. Съживява се проектът “Белене” - най-скъпоструващият енергиен проект в света, за който даваме държавни гаранции (!). Идва цар-батюшката Путин и ни предлага спасителната сламка. Молодец! Приемаме я и му целуваме ръка. На многая лета, царь-батюшка.

Но мистерията с “Козлодуй” остава. Чии интереси обслужихме със затварянето на двата блока, не е ясно. Ясно е, че не са нашите. Но вместо да се говори делово, се организира безумен концерт в НДК, Първанов произнася сълзлива реч, доста слагаческа между другото, Кобзон пее “Моя страна…” Както гласи един руски виц - “Приятно вспомнить”.

Дали всъщност и Путин наистина изпитва уважение към нашите първи “държавни мъже”?