„Кен ли” или гаврата като основно наше призвание

Като не можем да сме като тях, поне да се погаврим с тях - така си мисля, че разсъждават по-голямата част от нас. Днес прочетох в „Стандарт“, че в караоке баровете върви конкурс за най-готина гавра със световно известен хит. Конкурсът е вдъхновен от печално придобилия слава клип „Кен ли“, след като клипът беше публикуван в YouTube. Първата публикация на клипа в YouTube е от страна на абонат от бившата югославска република Македония. Евалла, брато - така най-добре доказваш, че не сте никакви македонци ами чисти българи! След това има още няколко публикации - вече от наша страна. Pride to be Bulgarian… Еми като не можем на пръв поглед да създадем световно известен хит, ще станем известни, като се гаврим със съществуващите световно известни хитове. Херостратовият комплекс не е от вчера. Като се гаврим с тях, всъщност се гаврим със стила на живот, с езика и с всичко, по което искаме да приличаме на тях, но не можем. Просто защото сме българи. „Кен ли” може да се възприеме и като прекрасна гавра с напъните ни да се правим на англичани, американци, канадци, да се стремим да владеем английския по-добре от българския, механично да привнасяме всичко, харесало ни там, на наша почва - независимо дали става, или не. И от мимикрията в края на краищата писва, защото човек не може да мимикрира до безкрайност, без да загуби психичното си здраве.