Кирил Топалов: Стремим се да открием личното разсъждение на кандидат-студентите в техните работи
 |
| 14 юли 2008 | 15:14 | Агенция „Фокус“ |
|
Проф. Кирил Топалов, преподавател във Факултета по славянски филологии е председател на изпитната комисия за изпита по български език и литература в СУ „Св. Климент Охридски“ тази година. Проф. Топалов пред Агенция „Фокус“ .
Фокус: Кандидат-студентите отново имат възможност да избират между два изпитни варианта – литературна тема и есе, на какво трябва да обърнат внимание?
Кирил Топалов: От десетина години е въведена тази възможност – освен литературна тема, да има и есе. Беше като една реакция – преди 17-18 години не се позволяваше да се оценява положително есеистичният начин на писане, защото, знаете, това е един по-свободен начин. Имаше време, в което този по-свободен начин не се поощряваше. С въвеждането на есето дадохме възможност на тези кандидат-студенти, които са с по-широка култура, повече знания и по-подвижна асоциативна мисъл, да могат да напишат есе. Есето наистина дава възможност да се съчетават различни неща в културологичен, психологически, литературно-исторически и всякакъв друг план. В интерес на истината през годините нямаме впечатление, че се пишат много хубави есета. Дори имаме друго впечатление – че към този вариант прибягват хора, които не са достатъчно добре подготвени по целия материал и така се опитват да се „измъкнат“ от задачата, която е поставена. Има го и това, не винаги, разбира се, понякога четем доста хубави есета и се радваме, че при нас идват добре подготвени и интелигентни млади хора с леко перо. Що се отнася до другия изпит – литературната тема, от доста време не се беше падал Вазов и ние се радваме. Бихме се радвали, който и автор да се падне, защото в темите са включени всички български писатели от програмата и всеки от тях е по своему голям в нашата литература, но Вазов наистина не се беше падал отдавна. Има една основна тема, която той постави и разработва с една богата проблематика в своите произведения – пътят на човека от робството към свободата, осъзнаване на необходимостта от свобода както от индивида, така и от обществото. Това се оказва най-трудният път. Ние го наблюдаваме не само в нашата история, нашето Възраждане, но като че ли и до днес. Най-трудно се минава пътят от пасивното робство, когато някой друг мисли заради теб и взема решения, теб те поставя в ситуация на „добре отгледано стадо“, пази интереса ти около нулата, не умираш от глад, но не си и богат, не си свободен, не можеш да пътуваш когато и където искаш и след това изведнъж получаваш една свобода, която те стряска и започваш да си мислиш, кое е по-доброто. В периода, за който става дума, Вазов доста точно анализира – за това казвам, че той е най-големият философ на нашата история, на българския национален характер – доста точно, вещо, подробно анализира онзи труден, криволичещ път, по който българинът и българското общество изминават пътя от робството към свободата. А този път си изминал, когато си готов да жертваш нещо много голямо, всичко свое, дори живота си в името на трудната свобода. Свободата винаги е по-трудна от робството.
Фокус: Очаквате ли поставените днес задачи да затруднят кандидатите?
Кирил Топалов: Има една част от кандидат-студентите, които ще бъдат затруднени от всяка задача, каквато и да е тя. Но имаше една голяма част, които се радваха – чуха се ръкопляскания в залата, когато се падна тази тема, както и есето – Ботев и Дебелянов. Това ме изпълва с оптимизъм, че нашите кандидат-студенти ще приемат общо взето добре тази тема.
Фокус: В каква посока разсъжденията биха били погрешни, ако се прекали?
Кирил Топалов: За Вазов едва ли нашите кандидат-студенти биха изразили погрешни разсъждения. По-скоро често разсъждават в шаблони, в насаждания, трафарети и т.н. Това е опасността, която идва при една такава тема. Тези неща са неизбежни – ние не можем да искаме от децата абсолютно по нов и различен начин да кажат това, което Ви казах и аз сега – че човек трудно изминава пътя от робството към свободата и да проследим как го изминава. Става дума за национална, социална и човешка свобода, това са неща, които са казвани и не могат кандидатите да измислят нови формулировки. Но, разбира се, за нас е важно да видим дали добре познават произведенията на авторите. Това, че са попрочели нещо от критиката, не е в техен минус, напротив, ние винаги откриваме това, което са чели от критиката, защото го познаваме добре, но се стремим да открием това, което те са написали, което те са добавили и е тяхно лично разсъждение. За нас това е изключително важно.
Фокус: Как е организирана тази година проверката?
Кирил Топалов: Както всяка година има двама проверители независимо един от друг. Накрая се съпоставят протоколите – ако разликата в оценките на двамата проверяващи е повече от 50 %, работата се дава на арбитър – трети проверител. Понякога при спорни случаи цялата комисия изчита една работа, за да можем да поставим по-точна оценка. Взели сме максимум мерки, за да има обективност в този иначе субективен начин на оценяване. Трима проверители гарантират една сравнително добра обективност.
Фокус: Предполагам около десет дни ще са необходими за проверката?
Кирил Топалов: Около десет дни, да, дори по-малко. Надявам се да прочетем работите за около една седмица, за 3-4 дни да бъдат обработени резултатите и да бъдат обявени.
Днес обясних и това – твърде често добре написани работи с познаване на литературата, с качества за анализиране на проблематиката са написани с недопустимо слаба езикова и правописна култура, с крещящо неграмотна езикова и правописна култура, нещо за което е виновно средното образование очевидно. Децата идват при нас неподготвени езиково и литературно. Български език и граматика се учат до осми клас – след това се остава на личната компетенция на учителя. Ако той е добре подготвен езиково, правописно и ако чете работите на своите ученици – да им ги поправя и да обяснява езика и правописа. Учителите обаче или не познават езика и правописа, или не четат работите. И идват кандидати, които казват: Аз никога не съм допускал грешки, как така? Не си допускал, защото или не са ти четени домашните и класните работи или са ти четени от човек, който не знае езика и правописа – има го и този феномен.
Фокус: В контекста на това, което казахте, кога ще стане възможно матурите да са вход за всички университети и за всички специалности?
Кирил Топалов: Ако от мен зависи, не бих приел матурата при нас да бъде вход, защото държим сами да си проверим кандидатите. Матурата е добра като формиращ фактор за оценката, матурата е добра като мобилизиращ фактор – накрая човек да седне, ако не е изчел през годините на обучението, да изчете класическата българска литература и поне преди матурата да формира своята гражданска, културна и национална идентичност. Знаем, че нашата гражданска, културна и национална идентичност се формира не от друго, а от нашата литературна класика. Махнете от съзнанието си това, което сте чели от Ботев, Вазов и Захари Стоянов за националноосвободителните борби. Какво ще знаете за тях – нищо, историята казва няколко сухи неща. В образи и картини писателите ни завещават миналото и така формират нашата идентичност. В това отношение е изключително важна ролята на матурата. Много от учениците тя кара поне накрая да прочетат класиката, както мен ме накара преди 50 години да науча математиката и видях, че това е една изключително интересна наука.
Аз съм „за“ матурите, те са един стягащ, мобилизиращ елемент, добър в образователно отношение, но не бих ги въвел като вход за нашия университет. Все пак не бива да се забравя – ние сме най-елитното висше учебно заведение и държим, щом целият свят безусловно ни признава, на своето качество, на своето равнище.
Веселина ЙОРДАНОВА
Забележка: Болдирането на част от отговорите на почитаемия професор Кирил Топалов е мое.
