Етика в маршрутките или „между хората – благоволение“
Никой никому не отстъпва място в маршрутките. Не съм забелязал дали това важи и за бременните жени. Маршрутката, изглежда, е друго обществено пространство. Вид такси. Един чужденец беше буквално възприел това твърдение и веднъж се беше разпушил в маршрутката. Шофьорът го толерираше. На влизане и на излизане обикновено поздравяваме шофьора. Но който превари, той сяда. Изглежда, че правилото да отстъпваме мястото си на по-възрастния, не важи в маршрутките. В останалия обществен превоз като че ли то все още важи. Не както по тоталитарно време, но важи. По-малко патриархално настроени ли сме станали? Или сме не-патриархални само в маршрутките…
Обичам, когато някой седне на мястото до пътеката, докато мястото до прозореца стои празно. Това става и в другия градски превоз, но там все пак е широко. „Скоро слизам“ е най-честото оправдание. На въпроса „Къде слизате?“ най-често те поглеждат подозрително. Сядаш на вътрешното място и разбира се, оказва се, че този до пътеката слиза след тебе. Отново го прекрачваш, като внимаваш все пак да не го настъпиш, защото можеш да получиш някоя „благословия“.
Шофьорите пушат, слушат всякаква музика – най-често високо. Когато им обясниш, че все пак не си тръгнал на излет, а отиваш на работа или се връщаш претрепан от работа у дома, те те изглеждат смаяно и ти обясняват как работят две смени и само високата музика ги поддържа във форма.
Претъпкана маршрутка. Адска задуха. Някой моли шофьора поне да спре парното, тъй като обстановката е станала прекалено задуш(ев)на. „Отворете си прозореца“, мъдро ни съветва шофьорът. Ама прозорецът не се отваря, защото е затапен. Продължаваме да се потим в собствен сос.
За билетчетата да не говорим…Не разбирам по каква система шофьорите определят кога да ти дадат и кога да не ти дадат билетче. По-често не дават…
Разписанието е просто блян, като Бойковите задръствания са прекрасно оправдание.
Заради осветлението в маршрутката се чувстваш като в нощен клуб. На връщане от работа ти се осигуряват дори и еротични преживявания, стига да забравиш как безсмислено в тъмнината си ровил в портмонето си, за да извадиш лев и петдесет, а вадиш лев и двайсет или направо два лева. Утешителното е, че шофьорите правилно виждат какво им даваш и коректно ти връщат рестото.
Абе, маршрутки…
Скорошни коментари