Felicity Conditions да бъдем нормална държава

Покрай историята с блекбърито на Барак Обама и дали той ще има право да го използва, след като вече е президент на САЩ, някак си не особено забелязана остана у нас информацията за повторната клетва на Барак Обама на 21 януари. Мотив: сгрешен словоред и пропусната дума по време на официалната церемония за встъпването в длъжност (т. нар. „инавгурация“) на 20 януари.

Всъщност единствен в България, който още на 21 януари обърна внимание на това събитие, беше моят приятел Светльо Николов, който води сутрешния блок на Jazz FM. Затова сме приятели със Светльо, защото за доста неща мислим по сходен начин…

Накарах вчера студентите си да коментират този факт. Реакцията – както очаквах – беше следната: Абе, тия съвсем са полудели! Пропуснал една дума, объркал словореда – много важно! Каза го едно якичко момче, прекарващо, изглежда, повече време във фитнеса, отколкото в библиотеката…

Винаги съм твърдял, че политическото говорене, сиреч политическият живот в англоезичния свят се основава върху идеята за словесните действия, която придобива завършен теоретичен вид в книгата на Джон Остин „Как с думи се вършат неща“.

Перформативът е изказване, с което при произнасянето му, се извършва определено словесно действие. Клетвата например е класически случай на перформатив. Тя спада към обособените от Остин декларации, с които се променя състоянието на нещата в света. Обама замрази невлезлите в сила разпоредби на предходника си, секунда след клетвата си пред Капитолия, защото именно произнасянето на клетвата го прави да бъде 44-ят президент на САЩ.

Най-интересната част от теорията на Остин се отнася до т. нар. „условия за успешност за перформативното изказване“ (felicity conditions).

Вероятно ще забележите, че две от тях гласят следното: процедурата, чиято проява е перформативът, трябва да бъде изпълнена правилно и цялостно. „Правилно“ и „цялостно“ за обособени в две различни алинеи, защото перформативът може да е правилен, но нецялостен, може да е неправилен, но цялостен.

В случая с Обама перформативът беше както неправилен, така и нецялостен. Това наложи клетвата да бъде повторена, за да е налице успешен перформатив, наречен „клетва“.

Тази идея, разбира се, не е англосаксонска. Когато в Античността един обред бивал сгрешен, всичко започвало отначало, за да бъде обредът успешен. Робърт Грейвз в „Аз, Клавдий“ пише как никой не искал да изпълнява обреди заедно със заекващия Клавдий, защото обредите, изпълнявани от него, траели не 3 часа, а 3 дена – докато каже всичко гладко, без запъвания и без пропуски…

Спирам дотук. Останалото – както е казал Шекспир – е мълчание!

Какви трябва да бъдат исканията ни по време на 3-дневния национален протест?

Слушам исканията на организаторите на протестите 14-16 януари 2009 г. и… не вярвам на ушите си: един иска защита на пчеларството, друг – нещо за горите и…нищо стратегическо.

Какви трябва да бъдат според мен исканията ни?

1. Промяна на политическия модел, заложен в сегашната конституция, в следния дух:

1.1. Президентска република с постоянно действащ ДВУКАМЕРЕН парламент, като президентът ръководи заседанията на Министерския съвет;

1.2. Премахване на вицепрезидентската институция;

1.3. Право на законодателна инициатива да имат само президентът и министър-председателят;

1.4. Фиксиран и непроменяем брой на министерствата и на държавните агенции;

1.5. Намаляване броя на депутатите (100 депутати в двете камари са напълно достатъчни);

1.6. Въвеждане на мажоритарен изборен принцип;

1.7.  Конституцията да направи невъзможно появата на политически формации от вида на ДПС и ОМО „Илинден“;

1.8. Премахване на имунитета за депутатите, министрите, президента, съдиите, като в конституцията бъдe записано, че тези  категории длъжности не подлежат на полицейско и съдебно преследване заради изказани и защитавани политически идеи, различни от комунизма и фашизма;

1.9. Обявяване на православието за ОФИЦИАЛНА религия в държавата;

2. Адекватна икономическа, финансова и данъчна политика:

2.1.  Хората, упражняващи наемен труд, да бъдат освободени от данък общ доход;

2.2.  Данъчно стимулиране на малкия и средния бизнес;

2.3.  Намаляване на ДДС;

2.4.  Рязко намаляване на разрешителния режим за извършване на стопанска дейност, като той да се отнася само за ООД и АД;

2.5.  Ограничаване на хазартния бизнес и другите видове „подземни“ дейности (проституция и т.н.) чрез високи данъци;

3. Стратегически държавни инвестиции в енергетиката, здравеопазването, туризма и образованието;

4. Дълбинна реформа в здравеопазването;

5. Дълбинна реформа в енергетиката (напр. незабавно да се прекрати строежът на АЕЦ „Белене“ и изграждането й да се възложи на друг изпълнител, който да не е руски);

6. Политическа и културна „дечалгизация“ на България;

7. Изкореняване на мутраджийството със средствата на закона;

8. Ефективно правосъдие;

9. Ефективна полиция;

10. Ефективно образование във всичките му степени;

11. Ефективно и достойно здравеопазване;

12. Създаване на независими обществени медии.

13. Ориентиране на българската външна политика към добросъседски отношения с балканските държави;

14. Стопроцентово ориентиране на България към ЕС и НАТО.

1300 години стигат…

Откъдето и да го погледнеш – наистина стигат. Това жалко вегетиране на българския народ трябва да престане.

Мисля, че България е била себе си само в периода до княз Борис-Михаил. След това върху нас са се редували различни Големи братя: Византийската империя, Османската империя, Руската империя, Съветската империя, а сега – може би усещаме копродукцията на Руската империя и на Северноамериканската империя.

Утешителното е – ако това изобщо може да служи за утешение – че всяка една от тях – при досега си с нас, е залязвала и е преставала да съществува.

Мисля, че е време да пренаредим нашата държава и да я организираме така, както ние искаме, а не както някой отвън ни казва как да направим това. Да си изберем подходяща религия, да си изберем подходящо държавно устройство – такова, което ще бъде прието от всички, подходящи съюзници, като решението се вземе от българския суверен – гражданите на България. И след като я преучредим, да се грижим за нея така, както се грижим за собствените си домове, за да бъдем горди, че сме граждани на една заслужаваща уважение държава.

2009 г.: Да хванем бика за рогата

Първата ми публикация за тази година ще е препечатка – чудесна статия на Георги Лозанов в Mediapool.  Няма повече какво да добавя към написаното: то е перфектно като анализ.

Статия на Георги Лозанов.