Върви, народе възродени!

АРГУМЕНТИ » Каква ни е Македония?

Виктор Канзуров*

Съвременната психология говори за комплексно интелигентен човек, когато индивидът притежава над средно ниво развита както когнитивна, така и емоционална, но също и духовна и дори сексуална интелигентност. Това го поставя в позицията на обективен наблюдател на неговия собствен живот и на живота на обществото – не само в социалната среда, в която живее, но и в глобалното село, в което днешният свят обитава.

Ако ние сме хора, които само получаваме и съхраняваме информации – конкретно говорим за македонската история – няма да има никакъв проблем да говорим каква е била реалността на територията на днешна Република Македония или в географска Македония до 1944 г. Но има някои неща, за които

академичното образование не дава достатъчно ясен отговор.

И доказателство за това е, че нашият свят още не е такъв, какъвто трябва да бъде. Размислете за умонагласата на хората от днешна Република Македония, които от малки са възпитавани в обществото, че думата “българин”, понятието за думите “българин” и “България” е равняващо се на нещо най-мръсно. На заплаха, на нещо, което иска да открадне тяхната история, тяхната идентичност; на нещо, което е най-голям враг на тяхната страна, на тяхната родина, на техните животи. След като от малки са убедени в това, в по-възрастните им години – и когато има някакви информации, защото, въпреки всичките й недъзи, в началната демокрация в Македония започва да се пише за историческата истина – става много трудно за един човек да си признае грешния светоглед, оформян с десетилетия.

В България по същото време

прекалено еднозначно и с еднозначни думи се говори,

че “това е наша територия и наше пространство, и наше културно-историческо наследство” – аз знам, че това е верно – но с тези думи, с тези в кавички или без кавички крайности не се създават условия дори само да започне един диалог с обикновения днешен македонист. Тук отново се позовавам на психологията. Например, преводачите на белетристика никога не могат от един език на друг език да преведат изречението по същия начин, както е написано от автора. Например, ако съществува думата “маса” в едно изречение, преводачът го превежда в смисъла на понятието “маса”, както го е научил от първия път, когато се е запознал с тази дума. Това сравнение може би изглежда малко абстрактно, но мисля, че както лошият преводач не може да направи тази връзка между две реалности и не успява да свърже един контекст в две разноезикови форми, така и в България липсва това отношение към Македония, което да преведе на съответния език реалността, така че тя да се разбере. Ще се опитам да дам един пример – в България днес живеят три милиона души, които са по произход от Македония или с корени от Македония – ако нашата благородна цел е днешното население в Република Македония да разбере, ако не еднаквата ни национална принадлежност в миналото, то поне близките ни исторически и народностни корени, близките отношения в миналото,

трябва да постигнем това стъпка след стъпка, опознавайки обикновения днешен македонист, опознавайки неговата реалност и – превеждайки на неговия език,

свеждайки внимателно до неговия светоглед онова, което искаме да кажем – т. е. да го преведем така, че да го разбере.

В Македония няма български вестници, но аз мисля, че това е така, не защото не се позволява (тенденциозно наистина не искат да има български вестници), но по-точно е да се каже, че България не е заинтересована да има български вестници там. Поне до момента държавата България не е показала подобен интерес, не е инвестирала в осъществяването на българоезична медийна среда в Македония. От огромното количество сръбски вестници, телевизии и други медии, които присъстват в Македония, едва ли и 10 процента са с пазарна печалба. За останалите не вярвам, че имат изобщо някаква печалба от медийния си бизнес в Македония, но те присъстват и в тях се инвестира от сръбска страна. Днес именно чрез силата на медиите Македония е сърбизирана, днес се провежда такава просръбска, проюгославска, югоносталгична пропаганда, каквато не е имало и по времето на Югославия.

И тук трябва да се постави въпрос към София,

защо България не инвестира в пробългарски медии в Македония?

Въпросът, който стои сериозно в настоящия дебат, е, защо българското общество, българските граждани са толкова изплашени от този македонизъм, а са толкова незаинтересовани за тези брутални, бих казал, фалшификации на историята и защо не помагат на онези българи, които живеят там, да публикуват едно поне месечно нормално списание? С голите квалификации “изкуствена държава”, “Република Скопие” днешният обикновен македонец и македонист просто няма да бъде привлечен за диалог. Българите в Македония пледират за разбиране, за дипломатичност в тона и за едно нормално отношение – оценявайки реалността. Защото след такива изказвания в България, не са репресирани живеещите в България, а са репресирани българите отвъд границата. Когато се правят патриотарски изказвания в България, нека носителите им имат предвид, че след това идва реакцията на македонистите върху българите в Македония и тя е жестока. Младите интелектуалци от български произход в Македония са изоставени от България напълно. Вместо да инвестира в тях – подкрепяйки ги, мотивирайки ги и поддържайки ги финансово с работа за български вестници и пробългарски македонски медии на място – българското общество гледа на тях като на екзотици, ако изобщо е чуло за тях.

Това е трагедията на българска Македония, не македонизмът сам по себе си.

Чисто обективно, страхът от ОМО “Илинден” е несъстоятелен – организацията няма никакъв шанс да увеличава своето влияние в съвременна България. Просто българската комунистическа държавна политика е била такава до 1963 година – насилствено е налагала македонизма – и не може да очакваме след това от тези всички, които са били облъчени с този македонизъм, да не се чувстват така. Но ясно е, че повечето хора от Пиринска Македония се чувстват като българи. Страхът не трябва да бъде в посока ОМО “Илинден”, а в посока

инвестира ли държавата България днес в Македония, за да се увеличава числото просветени там и как подкрепя тя – морално, политически и финансово – българочувстващите се хора в Република Македония?

Подобно неадекватно е отношението и към езика – днес съществува македонски книжовен език, има кодифициране и всичко се базира на някакви диалекти, но в не малко число със сръбски думи, които не съществуват в нито един македонски диалект. Честно е това да се каже, както и че е нарочно направено. Но освен това, македонският книжовен език е станал “архаичен” език. Често говоренето на македонски книжовен език в Скопие, например, се приема с подигравка или с учудване, особено от младото поколение – защото липсват сърбизмите от така наречения скопски жаргон. Македонският книжовен език е архаичен, може да се чува само в театър, когато се играят Шекспир или Чехов, но днешният съвременен театър вече ползва сърбизиран жаргон в самите постановки. Честно е също да се каже, че възрожденците от Македония – Кузман Шапкарев, Григор Пърличев и други – не са смятали, че това е отделен македонски език, ами са го наричали български. И смятам, че е задължение на България малко по-смело, по най-дипломатичен възможен начин да защити това езиково и културно наследство в името на тези три милиона български граждани, които са по потекло от Македония. Това ще бъде една достойна позиция.

Ще споделя още нещо за македонския език. Майка ми е от Леринско. Като малки деца, с баща ми, от различни семейства, отиват в Унгария, в Будапеща, по късно там се запознават, там сключват брак и след това се връщат в Скопие. Майка ми разказва, че първите години тя изобщо не е могла да разбира хората в Македония, в Скопие, как говорят. А нейният диалект е леринският диалект, точно този, на който се позовава Кръсте Мисирков, а и който не е много далечен от прилепския, да кажем, който е основа на днешния македонски книжовен език. Трябва да имаме предвид, че нарочно в Македония по всякакъв начин този език се прави и представя за по-различен от българския, по много тенденциозен начин. Другият език е езикът на Драган Павлович Латас, например, който пише със сръбска лексика и сръбски синтаксис, въпреки че е обида за такъв човек да се каже, че изобщо ползва лексика или синтаксис. Скопският диалект отпреди 50 години или преди 100 години е много по-близък до българския език. Днешният скопски жаргон е нарочно сърбизиран говор, той няма нищо общо със стария скопски диалект. И нарочно хора като Латас, който е неофициален говорител на ВМРО-ДПМНЕ, на управляващите, го ползват – за да сърбизира още по-интензивно днес достатъчно сърбизираните македонци. Давам за пример Латас, по-долу засягам и проблема с днешното ВМРО-ДПМНЕ, защото той често ползва говора на омраза срещу България и българите.

Дефицитно в българо-македонските отношения

не е само познаването на социалната реалност в днешна Македония и дипломатичното отношение спрямо нейните условия. Дефицитна е грижата за българите в Македония чрез държавни и частни инвестици, особено в медийния бранш, но и в културни и бизнес обмени. Дефицитно е познаването на политическите процеси и политически живот на партиите в Македония. Днес във ВМРО-ДПМНЕ няма нито едно лице, което да е било в ръководството на ВМРО-ДПМНЕ през 1990-те години. Днес към ВМРО-ДПМНЕ принадлежат стари структури от Социал-демократическия съюз, т.е. от бившите комунисти. Министърката на вътрешните работи, Гордана Янкулоска, родена 1975 година, е кадър от Демократичната алтернатива. Тази формация след промените в 1998 г. беше партията на бившите най-твърди комунисти, която беше коалиционен партньор на ВМРО-ДПМНЕ. И без тази партия ВМРО-ДПМНЕ през 1998 г. нямаше да бъде на власт. Вицепремиерът Зоран Ставрески, министърът на финансите Трайко Славески също произлизат от партийни среди наследници на югокомунистическата доктрина. Министърът на правосъдието Михайло Маневски беше последният македонски комунистически секретар (министър) на правосъдието до 1991 година. Те и много други са от листата на ВМРО-ДПМНЕ… Новият президент на Република Македония, избран като кандидат на ВМРО-ДПМНЕ, буцефалистът Георге Иванов, до 2004 година принадлежеше към Социал-демократическия съюз, не като формален член, но като симпатизант и “интелектуален” подържател. Той до началото на прехода беше младежки комунистически функционер. Това е истината за политическото настояще на тази организация. Да се говори в българските политически среди, че днешното ВМРО-ДПМНЕ не е просръбска партия, и че днес в Македония не се ползва шовинизъм срещу България, и на това да няма никакъв достоен отговор от България, е срамно, защото показва или пълно политическо невежество, или пълен политически нихилизъм, абдикация от грижата за историческата истина и абдикация от грижата за българското население извън държавните територии на България, в случая македонските българи, защото те са жертвите на тази пропаганда на място, беззащитни жертви, изоставени от България на произвола на съдбата.

В началото на ХІХ век по-голямото число от населението в днешна Южна Сърбия, Южно Косово и Поморавието се е чувствало като българско. Но днес процесът на сърбизация е приключил. Дали те наистина са били българи и тогава, не знам. Аз предполагам, че е така. Но днес процесът на сърбизация е приключен. И ние няма какво да търсим от тези хора. Книгата на Михаил Огнянов “Македония – преживяна съдба”, която е често цитирана, за мен е може би най-качествената книга, която дава точна картина как се развива македонизмът – и единствената, от тези, които съм прочел, която навлиза в субтилната нюансираност на детайлите на Македонския въпрос. А това нещо много липсва и в българската историография, и в българската публицистика, и дори и в този дебат. Защото много е лесно да поканим човек от Македония в една дискусия в България, който се чувства българин. Но защо не е поканен някакъв македонист? Аз разбирам, че ще има повече смях тогава, но честно е да се покани. Без значение, че в Македония има много по-голяма отрицателност върху тези, които имат българска позиция по македонския въпрос, отколкото в България върху тези, които имат македонистка позиция.. В книгата Михаил Огнянов описва една случка от 1945 година, когато със семейството си пътува (или бяга) с влак от Скопие през Ниш за София. Когато влакът минавал някъде през градове от Поморавието, двама-трима облечени в партизански дрехи влизат в спор с местни старци в купето. Едният партизанин в разгарата на спора пита най-възрастният старец: “Ти ща – да ниси бугарин?”, на което получава отговор: “Я нисам бугарин, са бугарима сам се био на Каймакчалану, али мой отац йе био бугарин” (Михаил Огнянов: “Македония преживяна съдба”, Работилница за книжнина “Васил Станилов”, София 2008 г., 232 стр.). Ето това е, което аз наричам “биологични българи”. И моята мисъл с този пример е, че не трябва толкова отрицателно отношение към македонизма, а разбиране за неговата трагичност и за реалността му. С македонизма, за разлика от положението в Поморавието, имаме за какво да спорим. Това е все пак една голяма разлика. Днес повечето хора в Македония чувстват, че са различни от българите и това трябва да се уважава. Но също така трябва да се уважава и мнението на тези хора, възрожденци, революционери, които са се чувствали българи, еднакви с българите от стара България. А това в Македония не се уважава. И днешното македонистко чувство в най-голяма част е резултат на тези погрешни понятия за миналото. Процесът на македонизация завърши през 1960-те години в Югославия. Тези, които се чувстват като българи в Република Македония днес, са по някаква случайност оцелели семейства, по някакви чудни обстоятелства. Те имат една обща черта – без значение образованието, професията и социалната им среда – това са хора, които повече се интересуват от история. Или както казва един мой приятел от Щип, “когато четеш история, историята на Македония, и магаре да е, ще разбере истината”. По такъв начин те се осъзнават в по-късни години като българи. Въпросът е как да дадем подходящ достъп, как да мотивираме да бъде четена и чута историята, как да успеем да информираме днешният македонски гражданин как са се чувствали братя Миладинови.

Моята идея е да намерим общ език.

Резонен въпрос е, защо в България се говори толкова за Македония, а не се говори например за (Беломорска) Гърция. Аз мисля, че това е много важен въпрос и съм учуден защо този въпрос няма отговор. Лично аз имам най-малкото една причина да бъда заинтересован. Защото аз съм роден в Скопие, но моите корени са от Егейска или Беломорска Македония. Баща ми и майка ми са родени в с. Сетина, Леринско, където се е намирала крепост на цар Самуил; сега няма нито един камък там от тази крепост. Личните ми наблюдения показват, че този въпрос не се задава от едно сервилно отношение на България към Гърция. Това е поведение на страхливост, една хипокризия и медиокритетство, защото много е лесно да се полемизира и да се атакува една държава, в която историографията е пълна с фалшификации, която абсолютно няма никаква сила. Но нека отидем докрай и да изискаме отговорността от българската държава и българското общество да заговори най-сетне и с Гърция за всички проблеми, исторически престъпления, несправедливости и до днес срещу хората с български произход, за етническото самосъзнание на българите в Беломорска Тракия и Егейска Македония.

* Виктор Канзуров, роден през ноември 1971 г., е македонски български журналист. Следва философия в Скопския университет “Св. Кирил и Методий”. Oт 1999 г. работи като публицист за вестниците “Македонско дело”, “Вечер”, “Старт”, “Нова Македония”, “Трибуна” и др.

24 МАЙ

Св. Кирил и Методий, българска икона Увеличи

Свети равноапостоли и славянобългарски просветители Кирил и Методий

Честват се заедно на 11 май. Успението на св. Кирил и св. Методий се възпоменават съответно на 4 февруари и 6 април

Тропар, глас 4

Яко апостолом единонравнии и словенских стран учителие,
Кирилле и Мефодие богомудрии, Владыку всех молите,
вся языки словенския утвердити в православии и единомыслии,
умирити мир и спасти душы наша.

Като единонравни на апостолите и учители на славянските страни,
богомьдри Кириле и Методие, молете Владиката на Всички
да утвърди славянските народи в православие и единомислиe,
да умири света и да спаси нашите души.

Кондак, глас 3

Священную двоицу просветителей наших почтим,
божественных Писаний преложением источник богопознания нам источивших,
из негоже даже до днесь неоскудно почерпающе,
ублажаем вас, Кирилле и Мефодие,
престолу Вышняго предстоящих и тепле молящихся о душах наших.

Свещената двоица на нашите просветители да почетем,
отключили за нас чрез превода на Божествените книги извор на богопознание,
от който даже до днес, непрестанно като черпим,
ублажаваме ви, Кириле и Методие,
предстоящи пред престола на Всевишния и молещи се топло за нашите души.

***

По-долу:

Жития и слова:

Виж също:

Изображения на свв. Кирил и Методий

Свв. Методий и Кирил, стенопис от IX в., базиликата "Сан Клементе" в Рим
Свв. Методий и Кирил.
Стенопис от IX в. в базиликата „Сан Клементе“ в Рим

Св. св. Константин-Кирил и Методий, изображение в Менология на Василий II от 11век. Апостолическа библиотека, Ватикан.
Свв. Константин-Кирил и Методий.
Изображение в Менология на Василий II от XI век.
Апостолическа библиотека във Ватикана.

Папа Адриан II (в средата с ореол) посреща Св. св. Кирил и Методий в Рим през 868 г. Стенопис от църквата "Сан Клементе" (XI век)
Папа Адриан II (в средата с ореол) посреща Св. св. Кирил и Методий в Рим през 868 г. Стенопис от XI век в църквата „Сан Клементе“


Св. Климент Охридски със свв. Кирил и Методий.
Икона от ср. на XIX век в Църквата „Св. Богородица Перивлепта“ (Св. Климент“) в Охрид.

Св. Методий Славянобългарски, Стенопис от XIX в. в Рилския манастир
Св. Методий Славянобългарски.
Стенопис от XIX в. в Рилския манастир „Св. Иван Рилски“.

Свв. Кирил и Методий. Икона от XIX в., Тревненска художествена школа.
Свв. Кирил и Методий.
Икона от XIX в., Тревненска художествена школа.

Свети Кирил и Методий, Стенопис от Захарий Зограф, Троянски манастир, 1848
Свети Кирил и Методий.
Стенопис от Захарий Зограф (1810 – 1853) в Троянски манастир „Успение Богородично“, 1848


Българските книжници – от Захарий Зограф, 1848 г., Троянския манастир

Св. Св. Кирил и Методий. Икона от Цоню Симеонов
Св. Св. Кирил и Методий.
Икона от Цоню Симеонов, Тревненска школа, XIX век

Свв. Кирил и Методий. Икона от Станислав Доспевски, самоковска школа, XIX в.
Свв. Кирил и Методий.
Икона от Станислав Доспевски (1823-1878), самоковска школа.

Св. Седмочисленици. Икона, съхранявана днес в музея на гр. Скопие.
Св. Седмочисленици. Икона, съхранявана днес в музея на гр. Скопие.

Свв. Кирил и Методий, миниатюра в летопис от XV в.
Свв. Кирил и Методий.
Миниатюра в летопис от XV в.

Гробът на св. Константин-Кирил Философ в църквата “Сан Клементе”, Рим
Гробът на св. Константин-Кирил Философ
в църквата „Сан Клементе“, Рим

Похвално слово на св. Кирил от св. Климент Охридски - начало, по български ръкопис от XIII в.
Началото на „Похвално слово на св. Кирил“ от Св. Климент Охридски,
по български ръкопис от XIII в.

Иво Инджев | Хубава работа, ама “баровска”!

Хубава работа, ама “баровска”!

Когато преди няколко дни криминалните хроники ми напомниха за Боянската църква ( това уникално изворче на „жива вода” за напояване на националната ни гордост със своите белези на наченки на ренесанс по нашите земи), изпитах странно чувство. Имаме новина! Младеж беше застрелян там.

„Подробностите – в новините”. А те са: младежът май е убит от някого „без да иска”. Господин „без да иска” е стрелял с автомат „Калашников” (от онези, които наводниха света заради ниската цена и високата ефективност при близката стрелба- стреляш в упор и „очень хорошо”). Престъплението е извършено пред „Боянското ханче” – вярно е, но е любезно спестяване на истина, че е всъщност край Боянската църква.

И така- убиват юноша по погрешка с бойно оръжие, което изобщо не би трябвало да излиза извън казармите. Къде? В Бояна ( ОК, хайде на оставим на мира Боянска църква). Особено е някак си. Но в нашата държава какво ли пък не е…

Ето че имаме отново новина. И пак в Бояна. Този път е убит ( отново в колата си – абе, тези убийци нямат ли въображение, или работят на ишлеме по някаква инструкция) бизнесмен, собственик на веригата заведения „Софийска баница”.

Ако се направи допитване що е то „баровски квартал” Бояна вероятно ще бъде на челно място – все пак там живее президентът ни, негови съседи са медийният консултант К. Гергов и други важни хора – още др. Живков създаде тази боянска традиция .

Бил съм в днешно време на дипломатически приеми на западни посланици във вилите, обитавани някога от видни другари от политбюро. Впечатлен бях от вкуса на активните борци против капитализма към загниващия му лукс – др. Кубадински, този тънък ценител на изкуството, си е имал киносалон.

Правя обаче едно малко етимологично допитване до вас: знаете ли що е това „баровец”? Може би ви е известно, че не е човек, който ходи по баровете. А е „господин”. На цигански. Идва от „баро”, господин.

С една дума, хубава работа, ама „баровска” , както биха казали в Столипиново в Пловдив, или във Филиповци в София, които наричаха „баровци” и предишните обитатели на Боянските сараи.

А за онези от вас, които може и да не са били запознати с етимологията на думата „баровец”, остава утешителната награда от прочитането на тези няколко реда: не завиждайте на баровците, които ви гледат високомерно от полите на Витоша!

» Зам.-министърка и директорка пишат романи и си ги предлагат за награди в чужбина : e-vestnik.bg

» Зам.-министърка и директорка пишат романи и си ги предлагат за награди в чужбина : e-vestnik.bg.

Владимир Гаджев

Действащите лица в този сценарий са две жени: Надежда Захариева и Боряна Христова. Първата е зам.-министър на културата, поетеса и автор на текстове за турбо фолк песни. Втората е изпълняващ длъжността директор на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”. Свързва ги не само административната субординация (г-жа Христова е подчинена на ресорния зам. министър Захариева), но и амбицията да бъдат романистки, та дори да печелят и награди. За целта те си правят взаимни услуги от типа “танто за танто” – едната предлага романа на другата за международна награда, и обратно. Свързано е и със съответните командировки в чужбина, разбира се.

На българската културна общественост е слабо известен общоевропейският литературен конкурс, финансово обезпечаван от фирмата IMPAC (Improved Management Productivity and Control). Нейната централа е базирана във Флорида, САЩ, а предметът на дейността й е повишаване на производителността на труда. Подържа партньорски връзки със 65 страни от целия свят. Една от най-значимите благотворителни прояви на IMPAC е обявяването,  организирането и провеждането на конкурс за общоевропейска литературна награда. Размерът на отличието е 100 000 (сто хиляди) евро всяка година, което го прави най-скъпото в света литературно възнаграждение за отделна литературна творба. В регламента е записано, че кандидатстващите произведения трябва да са издадени на английски език. Пак там е отбелязано, че право на номинация имат всички по-големи и авторитетни библиотеки от цял свят. (За справка – при последното провеждане на конкурса те са били 185 от 51 държави). Международното жури се събира през лятото в Дъблин, Ирландия, а към края на месец юни кметът на града връчва чек за 100 000 (сто хиляди) евро на лауреатите.

Първото българско име в надпреварата е на Капка Касабова, предложена през 2001 година от библиотеката на град Уелингтън, Нова Зеландия (виж още тук). По това време литераторката живее на Антиподите и работи там. Романът й “Разузнаване”, удостоен с приза на Британската общност за най-добър първи роман в Азия и Пасифика, в оригинал е написан на английски, но не успява да прескочи първичните номинации. По-късно установена в Единбург, Шотландия, г-жа Капка Касабова публикува и втория си роман “Улица без име”, преведен на български и разпространен в родината.
Боряна Христова и министър Стефан Данаилов в Народната библиотека. Снимка: Булфото

Втората българка, кандидат за бърза световна слава, е г-жа Надежда Захариева, чийто роман “Тя и тримата” е номиниран през 2008 година за наградата на IMPAC. Издаден е от софийското издателство “Атон” в английски превод на Маргарита Дограмаджан. Предложението излиза от Народната библиотека “Св.св. Кирил и Методий” със знанието и активното съдействие на нейната директорка Боряна Христова. Така името на зам. министърката на българската култура попада в солидната компания на писатели от световен ранг: покойния вече Джон Ъпдайк (предложен от няколко библиотеки в САЩ, Германия и Франция), Пол Остър (номиниран от националната библиотека в Неапол, Италия и градската в Лисабон, Португалия), Мартин Еймис (столичната библиотека на Варшава, Полша), Томас Пинчън (шест библиотеки от Полша, Швейцария, Франция, Канада и САЩ), Дейвид Мичъл (две библиотеки от САЩ и една от Финландия), Даниел Келман (общо седем библиотеки от Германия, Швейцария и САЩ), Марк Хадън (библиотеката в Гент, Швейцария) и др.
“Чувствата. Срок на годност” от Йорданка Минева (Боряна Христова)
Изданието на английски език на “Тя и тримата”

Следва и ответният жест на зам. министър Надежда Захариева – представянето в Брюксел (18 март 2008 година) на романа “Чувствата. Срок на годност” (ИК Сонм). Автор на книгата е Йорданка Минева, литературен псевдоним на г-жа Боряна Христова. И ако все пак можем да преглътнем навика на мнозина интелектуалци да пътуват в приятни задгранични командировки (с пари на данъкоплатците), то мотивировката на “събитието” е повече от скандална. Цитираме точно: “По случай 160-годишнината от рождението на големия български поет и революционер Христо Ботев парламентарната група за белгийско-българско приятелство при белгийския парламент и Best 2B (Бест ту би) организират представяне на преведените на английски език книги на издателска къща “Христо Ботев” – The Mire (“Калта”) с автор Красин Кръстев и Feelings. Expiry Date (“Чувствата. Срок на годност”) с автор Йорданка Минева. Премиерата ще се състои в Ротондата на Белгийския федерален парламент”. Връзката с Христо Ботев тук е само името на издателството, наследник на някогашния “Партиздат”. Възвишено похвално слово за българската култура и в частност за нейната литература произнася, естествено, зам. министър Надежда Захариева.

Още тогава един критик пише в Литературен свят: “Ботевото наследство бива принизявано и по най-неочаквани поводи и тук се изкушавам да разкажа за едно такова грубо посегателство. Попадна ми вестникарска бележка, в която се съобщаваше как във връзка с кръглата 160-годишнина от рождението на Христо Ботев, в превод на английски пред европарламента в Брюксел е представена книгата на Йорданка Минева… Името не било истинско, а скрива ръководител на значима културна институция. Амбицирах се да прочета анонимното произведение със странно “потребителско” заглавие, удостоено с високата чест да го представят по Ботевски повод! Оказа се, че върху изтърпялата всевъзможни словесни упражнения хартия са възпроизведени единствено интимни подробности. Пред европейски елит са представени описания на дългата, но, все пак, безуспешна борба колега на разказвачката, който е виден специалист в общата им научна област, но си има свое семейство, да бъде превърнат в законен брачен партньор. Междувременно, тази всеотдайно любеща и научно незаменима сътрудничка за творческото израстване на професора имала свои странични забежки, признава (или се изфуква?) разказвачката. Но ако (без)отговорното лице “Минева” минела под венчило с въпросното светило, сме подканени да ликуваме с думите от Ботевото “На прощаване”: “А тогава, о, тогава щяхме да кичим глави и пушки”(с. 46). Това вече не е най-банална безвкусица, а посегателство срещу светини за българите. Естествено е да изчислим: за да спечели подобно заглавие конкурс на Националния център за книгата, а после “опусът” да се превежда и изпраща в Брюксел, решаващ е бил високият пост на съчинителката.”

Опитите да се открие още някой рецензентски ред за въпросните книги удариха на камък. Допитване до половин дузина активни литературни критици не даде резултат. Това напомня за големия рекламен шум, споходил през 80-те години у дома френските издания на стихосбирки от Любомир Левчев, Димитър Методиев, Георги Джагаров и др. Тогава държавата, в лицето на партията с ръководна роля в България, харчеше парите на данъкоплатците със съмнителен рекламен резултат. Сега практиката продължава, но вече за съмнителна лична угода на един или друг интелектуалец.

И това не е всичко, както гласи една реклама! Няколко месеца преди да се раздели с уютния зам.-министерски стол, г-жа Надежда Захариева прави последен жест към своята дружка Боряна Христова. Тя обявява конкурс за нов директор на Народната библиотека “Св. св. Кирил и Методий”, който е така формулиран (твърдят запознати с проблема), та да осигури нов ръководен мандат на г-жа Христова. През него тя навярно ще създаде нов роман, за да обогати българската книжовност.

1. 1) чичата 19 Май, 2009 в 9:49 am
дебелашки виц от 80-те завършваше с: какви ли са им циганите на африканците/ та и нашите културни деятели
2. 2) Алтернативен художник 19 Май, 2009 в 9:51 am
Надежда захариева работеше като редактор във вестник „Български писател“ в периода на Хайтов и неговото председателство на СБП. Отличаваше се с десетки, стотици публикации на теми, свързани с непризнаване на Възродителния процес (пишеха ги с Елена Алекова, някаква сталинистка с публицистика от времето на процесите от 1937 г.). Но изведнъж, обяснявам си го със силата и опита на Доган наистина да ни докаже , че сме племе от роби, стана член на ДПС и дори заместник-министър… И постигна всичко, което тройната коалиция ще ни завещае – корубция и бездарие, егоизъм и самочувствие, игри на дребно и помпане на държавни субсидии само за себе си и подобни, не бих се учудил, като Елена Алекова… Българското министерство на културата не познава българските творци – то работи с един подбран кръг партийни членове, като от тях подбира мълчаливите, угодните и мълчаливите…
3. 3) Алтернативен художник 19 Май, 2009 в 9:52 am
Да, ама вицът е готин…
4. 4) духовник 19 Май, 2009 в 10:10 am
Моцерт и Салиери.Е,тука Салиери е със пола,но метафората е вярна.Таланта и посредствеността.Дамян Дамянов и Надежда Захариева.
5. 5) Anonymous 19 Май, 2009 в 10:11 am
Въпросната Елена Алекова бе назначена от Захариева на сладък пост в Министерството на културата. Ерген Ленче, както я наричат на подбив, си урежда бляскави премиери на нескопосните си творения. Та на тях тя произнася ясновидски речи, че била прероденият Хайтов. Само дето не вика духа на баба Ванга.
6. 6) фен 19 Май, 2009 в 10:17 am
Трябват й пари на Надето, млад любовник храни.
7. 7) Алтернативен художник 19 Май, 2009 в 10:27 am
Всъщност Хайтов ги презираше, те от редакцията на вестник „Български писател“ му носеха някакви тайни записи, правени подмасата когато като пияни се записвали един друг какво говорят срещу в редакцията: за болестите му, за как продавал картините на СБП с Вежди Рашидов, за тайните му опити да вземе някоя субсидия от Отворено общество, а пише срещу тази фондация като издънка на международния ционизъм и нов световен ред… И той като Доган гледаше на тях с презрение, като към слуги, но му трябваха точно такива и никога не се издаде, че знае и следи ежедневно разните доноси… Ако завесеше от Елена и Надежда, НАТО да беше закрито и разрушено със земята, ДПС и СДС – също, за Отворено общество – един палач в центъра цяла седмица да им реже главите под ред на сътрудниците… Защото тези са най-затвореното общество , което културната ни история познава. Освен това въпросната Елена ако не си изпере мъжкото костюмче, с което не се разделя, ще заприлича съвсем на онези нейни посестрими от родопското й селце, които са отглеждали сиренето в подмишниците си и другаде…
8. 8) Anonymous 19 Май, 2009 в 10:34 am
Хайтов продаде картините на Илия Павлов, с който беше дружка, на безценица, а Илийката прати голям венец на погребението на „класика“. Хайтов редеше една от внучките си да я изучи Отворено общество безплатно, обаче обществото му показа среден пръст и родопският войвода го сравни със земята в пресата. Интересът клати феса. А тая, Алекова, няма да я обсъждаме.
9. 9) Скептик 19 Май, 2009 в 10:35 am
Едва ли точно Хайтов трябва да се изкарва образец за морал на техния фон, по-скоро са един дол дренки, независимо от това какви чувства са изпитвали помежду си…
10. 10) Познавач 19 Май, 2009 в 11:12 am
Споменатата в по-горните коментари квазикултуртрегерка Елена Алекова е помачка от населеното с помаци смолянско село Мугла. Беше назначена от фолк поетесата Надежда Захариева в Министерството на културата. Пишман поетеса, като последната и „премиера“ беше през есента на 2008 г. в НДК пред 20-ина роднини и земляци…
11. 11) чичата 19 Май, 2009 в 11:26 am
в живота и с поета има нещо нечистоплътно, извратено, меркантилно
12. 12) Agrippa 19 Май, 2009 в 11:41 am
За империята „Розалина Новачкова“ може много да се пише: Голямата й дъщеря Боряна Христова е и. д. – както разбрах от публикацията – директор на НБКМ. Малката й дъщеря – Искра Христова (известна повече като „Чечето“), ръководи катедрата по кирилометодиевистика в СУ. Племенникът й – Владко Мурдаров, е председател на НС на ИБЕ при БАН и ръководител на Секцията за съвременен български език.
13. 13) Agrippa 19 Май, 2009 в 11:43 am
Добавка: проф. д.ф.н. Владко Мурдаров е и главен редактор на списание „Български език“.
14. 14) чичата 19 Май, 2009 в 11:46 am
владко и е племеничка
15. 15) » Зам.-министърка и директорка пишат романи и си ги предлагат за награди в чужбина : e-vestnik.bg « БОРИСЛАВОВАТА ВИДРИЦА 19 Май, 2009 в 11:52 am
[...] var staf_confirmtext = ‘Писмото е изпратено успешно!’ [...]
16. 16) » Зам.-министърка и директорка пишат романи и си ги предлагат за награди в чужбина : e-vestnik.bg « БОРИСЛАВОВАТА ВИДРИЦА 19 Май, 2009 в 11:53 am
[...] напиши коментар [...]

Пътят на Доган към Брюксел стига само до Дръндар – в-к „Сега“, 19 май

Пътят на Доган към Брюксел стига само до Дръндар

Страхът от нови участници в раздаването закрепи съюза БСП-ДПС

Даниела Добрева

Кампанията за следващия парламент извади Ахмед Доган от състоянието му на стрес след самоубийството на Ахмед Емин.

СНИМКА: МИХАЕЛА КАТЕРИНСКА

Таман си мислехме, че Възродителният процес вече е обект само на историците, и Ахмед Доган напомни, че нищо старо не е забравено. Разбра се, че размахът на въображението му стига само до кърджалийските потайности, но не и до Брюксел. Този объркан човек може лесно да бъде изваден от равновесие, само ако му се каже, че политиката спокойно може да мине и без негово участие. Тогава взема арбалета и прострелва обществото с поредната заплаха за етническия мир. Иначе обикновеното му състояние е

уверено да гази всички правила

и да оставя без ответ упреците за сараи, обръчи, назначения. Подминава ги с нахални подмятания за собствената си незаменимост, защото така е вменил на всички – казаното от неговата уста се приема за казано директно от Аллах.

Това е схемата на Догановия успех – откак замени Дръндар с жълтите павета. Увереността, че е неизбежен участник във властта пострада сериозно веднъж – след самоубийството на „мъжката му секретарка“ Ахмед Емин. И това е основната причина за сегашното презареждане на темата за Възродителния процес. Но пък и му се даде повод да прибегне до нея – едно наивно изказване на цапнатия в устата Бойко Борисов, че не харесва само методите на покръстването.

А Емин направо побърка шефа си посмъртно. Да му погоди такъв номер в собствения му сарай, пред очите на целия му антураж, да му се надсмее и от гроба. За това лидерът на ДПС не беше подготвен и не знаеше как да реагира. Предпочете да се скрие зад дебелите зидове в Бояна, вместо да обяснява пред хората си кой подтикна Емин към отчаяния начин да се разбере с началника си. Изведнъж увереността на Доган се стопи, не смееше да се весне в своите райони, отказа да контактува с различни от своите правоверни депутати.

Предстоящите избори за нов парламент обаче го принудиха да излезе от това шизофренно състояние, защото изборите са стихията му. Защото ДПС трябва

да продължи да участва във властта,

иначе загива и лидерът му.

Доган постъпи по обичайната схема – зададе тона на кампанията. А тя е проста – посланията ще са старите, но електоратът на ДПС трябва да бъде сплашен, за да не се задълбочава в други нелицеприятни за лидера проблеми. Затова Доган подсили нещата с това „готвят ви нова смяна на имената“. Самото споменаване на тези фрази предизвикват нервна тръпка у българските турци. Те са свикнали да не се замислят над думите на Сокола, приемат всичко на доверие и още са чувствителни на такива намеци, особено ако има възможност за връщане на лентата отпреди 20-ина години. И, о, ужас – Сокола съобщи, че някой иска да ги пропъди от България.

До такива крайни послания не беше стигал, откакто подгря електората си покрай Рамковата конвенция за правата на малцинствата по Костово време. Не му се налагаше, тъй като разноцветни политици го направиха задължителен свой партньор. Преди години му се вързаха, че ще направят правителството на мат и маскара пред света, ако не кандиса да подпише въпросния документ. Въпреки че в конституцията ясно пише кой с какви права се ползва.

В началото на сегашното промиване на мозъци дори не се разбра кой е в дъното на настоящото пъклено намерение, докато Догановия рефрен не бе подет от коалиционния партньор Сергей Станишев. И соцлидерът се присети, че в тая мантра има хляб, пък и партньорът знае как да се отблагодарява подобаващо. От намеците на двамата стана ясно, че

истинската мишена е Бойко Борисов

и че никой по върховете на властта не се интересува от европейските избори. Кампанията за следващото парламентарно раздаване просто започна много по-рано. От всичко, на което се нагледахме досега, е ясно, че ще е мътна и кървава тая надпревара за влизане в Народното събрание. Средствата не се подбират, заплахата ГЕРБ трябва да се елиминира. Първата част от плана за повторение на сегашния модел бе опитът за саморазправа с възможния Бойков партньор – „Синята коалиция“. БСП просто не иска да сменя сигурните гласове на ДПС с други несигурни, не иска да губи питомното и подгони дивото с нови коалиции. Пък и има общ враг.

Та каква партия е ДПС? Българска? Етническа? Бизнес? Либерална? Не се питайте, Ахмед Доган избави всички от необходимостта да я определят. Лично и с един замах лидерът й зачеркна 20-годишните си усилия да я побългари и да я вкара в коловоза на европейския либерализъм. В събота стана ясно, че движението беше, е и ще остане етническо. Иначе не може да съществува. Изчезва с изчезването на заплахата да се посегне на етноса. Ако обаче си мислите, че се работи само в тази посока, дълбоко се заблуждавате. Това заклинание държи в страх електората на ДПС, но и вменява вина у българите.

„Трябва да се пазите. Мислете за утре, не за днес. Аз съм добър пример. Идвам от едно малко село, а сега съм богат човек. Аз съм политик. Аз съм бизнесмен. София не ми е достатъчна. Нуждая се от Брюксел, искам да правя политика за 500 милиона души.“ Думите са на Ахмед Доган от предишна кампания. Оказва се, че прави политика за значително по-малко хора, при това далеч от Брюксел. Всичко е от размаха. А неговият стига до Дръндар.

Публикуването на текстове от електронното издание и съответните форуми е разрешено само след писмено съгласие от редакцията.
ай мнение по статията
Мнения: [20]СЕГА Форум Видими Показвай мненията накратко Скрий мненията Показвай отгоре най новото мнение
Orlin

18.5.2009 г. 23:54:58

Бай Терористанееее,
де си? Я как се задяват с голямото пулитик, с пророка сокол и тигъра Оги дог.
Абе тоя дрън-дръндарски терорист до кога ще плаши и поставя условия за изнудвания? И с османските терористи не трябва да се преговаря и води диалог?
Обаче кофти материал, няма как!
Както пееха едни нашенци – няма как (ФСБ). За това – Високо, високо, високо, високо застани, над … далече пребъди !
/eko

19.5.2009 г. 00:01:24

Кой още не е схванал, че момчето от Пчеларово е 100 % кукла на конци от ДС и всичко в България се управлява от ДС?
Пошъл Тошев

19.5.2009 г. 00:15:13

Пътят на Доган минава през едно друго място, ама ми е неудобно да го кажа. А докъде стига? Изберете си го пак да ви управлява, и ще видите докъде му стига.
PokerFace

19.5.2009 г. 00:32:25

Orlin
Не бързай да викаш помияра! Той като свърши с чиниите ще дотърчи като зелена муха на говно-има ли и два реда за неговия Идол писано-няма „озъптяване“Статията изобщо не я чете доквай-сал първите 2-3 реда и почва да плюе и храчи по когото свари!Все ми е тая кой за кого ще гласува-САМО ДА ГЛАСУВАМЕ , че тая проказа ДПС , ако се намъкне отново в парламента -наистина сме за убиване!
Sta

19.5.2009 г. 00:43:51

Изключително посредствен и елементарен анализ. Ако може да се нарече така де – прилича повече на заклинание. После да не се чудим що така станало а не онака. Чудя се даже дали самият Доган не си го е поръчал. Не бе – не той сам да си го е писал, ама да е дал едно указанийце – от всички възможни анализи по темата нещо по-така да изберат, дето и Данчо Ментов…, не – дето даже Осман Дуралиев да докарат да може да обори с лекота.
Oraсle

19.5.2009 г. 00:45:15

Тоя боклук е доброволен сътрудник на възродителите, а днес е и в коалиция с партията им. И на туй отогоре тръгнал да плаши с нов възродителен процес.
ОвенЕдинак

19.5.2009 г. 00:52:50

Когато някой се самозабрави с плюскането като наш Ааааамед, нормално е с пълна уста да бръщолеви глупости и съвсем естествено накрая да се задави.При задавяне обикновено трябва бързо давещия се да бъде наложен силно по гърбината.Като гледам Амеда как се е задавил трябва яко налагане.А да преяде така наш Амед вина имат и другите двама шмекери от каручката
Натиснете тук javascript:emoticon(`%20 `)
armani
[Напреднал][131]
19.5.2009 г. 00:58:21
Змията когато умира, най-силно хапе. В пълна степен това важи и за Доган, и за Станишев. Само за царят не важи, защото вече е политически труп поне от 2 години.
Все пак не забравяйте че именно турците са най-ощетени от Догановите мераци. За тия 20 години, вместо да се интегрират, се докараха до имиджа на ромите и не напразно гласуват за една партия. В техен интерес е да разберат че агент Сава е техен враг. Дано Дикме и другите отцепили се успеят да направят пробив, ако не като партия, то поне като прокарването на идеята че Доган е просто един бивш агент и настоящ шмекер.
И кой излиза гузно от леглото на стогодишната? Кой се залюби с партията-покръстител, пук сега зинал като петел на бунище?
Само не разбрах, защо когато в тоя форум написах че селянина от Дръндар няма шанс да бъде джентълмен и трябва да изчака три поколения, бот ми изтри акаунта? Пък сега излиза официално! Нищо, не съм злопаменетн.
Mars Attack

19.5.2009 г. 01:07:32

Овньо,

За клипа – , но реално тия тримата вече 4 годинки теглят каруцата в една посока: окочателното съсипване на България, като „за последно“ (пред потоп). Те са като краставите кучета, които се подушват отдалеч и се съешват за обща далвера. И подозирам, че и след тези избори пак до това ще се стигне (коалицията май е неизбежна). Та, старата песен, но на нов глас и с нови „певачки“ (ама то със стари мастии нов бардак не се прави).

Редактирано от – Mars Attack на 19/5/2009 г/ 01:19:52

paragraph39

19.5.2009 г. 01:08:20

Че ДПС какво ОБЩО има/има ли?!/ с турците- български Граждани?! А?! И откъде-накъде, който е против ДПС, значи е против българските Граждани от турски Етнос, бе? Може човекът-АНТИДеПеСар да е против ДПС просто защото този човек НЕ е „либерал“, а ДПС и Електората й са баш-“либералите“ в България, нали? Я, ако някой е против Комунистическата партия в България, той против българите по Етнос ли е?! Е?! НЕ е, нали?! Тогава защо, който е против ДПС да значи, че е против турците/българските/?! Кажи, НЕ мълчи!
А ако ДПС е турска Етническа партия, наистина, то тя трябва да бъде ежедневно АНАТЕМОСВАНА и да бъде ЗАБРАНЕНА, като противоконституцонна, бе! И който иска това трябва да бъде адмириран и поддържан, а НЕ охулван и анатемосван- поне така е при Демокрацията и по Белия демократичен Свят! Нали?!
потребител,07
[Златен]
19.5.2009 г. 01:14:12
„София не ми е достатъчна. Нуждая се от Брюксел, искам да правя политика за 500 милиона души.“

амет се е самозабравил. Той си дава заявката, че това е неговата губерния, но тя не му е достатъчна.
Оприличава се с лъв, а лъвът е символът на държавността ни. Ясно е, че ако остане на власт, тук ще бъде място на далавери и престъпления, че това ще е неговият гьол. Подканва нормалните да се махат, защото тук няма да бъде добро място за живеене.
..
амет, не е ли по-добре вместо цял един народ да се изнася, да се изнесеш ти???
@66
[Новак][15]
19.5.2009 г. 01:19:35
Извинявайте.
(снимка: натиснете тук)
Цамбурко
[Начинаещ][47]
19.5.2009 г. 01:26:00
Аз съм последния , когото могат да обвинят в симпатии към Ахмед Доган , но статията наистина е на много ниско ниво.
Mars Attack

19.5.2009 г. 01:31:17

Седми Потребителю,

Най-здравословно е Ахмет да го изнесат в дървен балтон за последен (вечен) отдих: 20 г. се труди човеко за благото на … обръчите си, че вече му е време да го оттеглим за заслужена почивка (при Емин, имат толкова много неща за споделяне).

Параграфе,

В други страни партии, подкрепящи (политически) антинародна дейност ги забраняват със закон (напр. в Испания тези, подкрепящи ЕТА), у нас ДПС‌ много отдавна трябваше да бъде поставена извън закона като противоконституционна партия (да се коригира престъпната „грешка“ на Луканов)… ама на БКП и другите, управлявали с Доганя в коалиция (царо също), не им изнася…

Редактирано от – Mars Attack на 19/5/2009 г/ 01:33:26

Tim

19.5.2009 г. 01:48:27

Доган е функция на електората си.
Тоталитарен балкански тарикат носен на ръце от манталитетно обременения си електорат.
ДПС е резерват за тоталитарни практики от неприятното за примомняне минало.
Mars Attack

19.5.2009 г. 01:55:25

Tim,

И на системата, позволила му да се появи (като етническа партия и като политик) – визирам ти конкретно БКП и Андрей Карлович и неговата кохорта.
Съучастници в престъплението срещу нацията: всички, които не коригираха това конституционно „извращение“ и/или управлявали с него в коалиция и зависещи от него да са на власт (хванал ги така за топките – нема мърдане !).

@66
[Новак][15]
19.5.2009 г. 02:03:12
Чудесно написано.
Дръндарският селянин впрегна не малко хора и стана силен.
Да благодарим на всички, които му помогнаха.
yoyo

19.5.2009 г. 02:41:40

Пази Боже сляпо да прогледа! Тоя дръндарски доносник и комлексирано селянче направи наистина голям възход през „демократичния“ период.От бедна мишка стана охранен плъшок.От г…о без пукнат грош се превърна в г…о с пари.И летяща чиния да си купи, пак ще си остане плъшок, какъвто е и електоратът му.
maguar
[Напреднал][74]
19.5.2009 г. 03:02:37
я ми запей анадолска чучулиго за соколо у небо, за великио политико, за слънцето що изгрява от Дръндар и що пак там залязва.Па да виде мало и голямо, нашио Аамет баш баш умника и баш баш политика!
paragraph39

19.5.2009 г. 03:09:02

Созополските общинари потвърдиха: Доган развива хазартен бизнес на остров „Св. Кирик“- - Натиснете тук

Наредба за усвояването на книжовния български език 18 Май 2009

НАРЕДБА № ..……………/……………

за усвояването на книжовния български език

Чл. 1. (1) С тази наредба се определя държавното образователно изискване за усвояването на книжовния български език по чл. 16, т. 4 от Закона за народната просвета.

(2) С държавното образователно изискване по ал. 1 се определят условията и редът за усвояване на книжовния български език в училищата, детските градини и обслужващите звена в системата на народната просвета.

Чл. 2. Усвояването на книжовния български език се свързва със социалната значимост на неговите функции като основно средство за:

общуване във всички социокултурни сфери;

социализация и професионална реализация на децата и учениците;

интегриране на всички етноси в структурите на българското общество.

Чл. 3. (1) Усвояването на книжовния български език се осъществява с цел развиване на комуникативните умения на децата и учениците.

(2) Усвояването на книжовния български език се свързва с изисквания към устната и към писмената реч на учениците.

Чл. 4. (1) Усвояването на книжовния български език се осъществява в процеса на предучилищното възпитание и подготовка и на училищното обучение.

(2) Обучението и възпитанието на децата и учениците в системата на народната просвета осигурява условия за усвояване на книжовния български език.

(3) Усвояването на книжовния български език е задължително за всички деца и ученици, които се обучават в българските детски градини и училища в страната и в чужбина.

(4) Усвояването на книжовния български език се постига чрез обучение по учебните предмети, включени в различните раздели на учебния план.

Чл. 5. (1) В училищата, детските градини и обслужващите звена в системата на народната просвета задължително се използва книжовният български език.

(2) Учителите са длъжни да преподават учебните предмети на книжовния български език, с изключение на учебните предмети „чужд език” и „майчин език” и на учебните предмети на чужд език, когато това е предвидено в учебния план. Те са длъжни да подпомагат децата и учениците при овладяването и прилагането на книжовноезиковите норми.

(3) В училищата, в детските градини и в обслужващите звена учителите са длъжни да общуват с децата и учениците, както и помежду си на книжовния български език.

(4) Учителите са длъжни да общуват с децата и учениците на книжовния български език и извън училищата, детските градини и обслужващите звена.

Чл. 6. Усвояването на книжовния български език се изразява в:

1. овладяване и прилагане на знанията, уменията и отношенията, определени с държавното образователно изискване за учебно съдържание по български език и литература за съответните етапи и степени и с държавното образователно изискване за предучилищно възпитание и подготовка по образователно направление „Български език и литература”;

2. спазване на книжовноезиковите норми в учебните часове по всички учебни предмети, в които обучението се осъществява на български език;

3. спазване на книжовноезиковите норми при общуването на учителите с децата и учениците в училищата, в детските градини и в обслужващите звена, както и извън тях.

Чл. 7. (1) Овладяването и прилагането на книжовноезиковите норми от учениците е обект на проверка и оценка от учителя в часовете по български език и литература в съответствие с изискванията на държавното образователно изискване за учебно съдържание, държавното образователно изискване за системата за оценяване и учебната програма за съответния клас.

(2) Спазването на книжовноезиковите норми в учебните часове по останалите учебни предмети се следи от съответните учители.

(3) Спазването на книжовноезиковите норми при общуването на учителите с децата и учениците в училищата, в детските градини и в обслужващите звена, както и извън тях се следи от всички учители и от директора.

Чл. 8. Степента на усвояване на книжовния български език е елемент на външно оценяване във всеки един от етапите и степените на образование в системата на народната просвета.

Чл. 9. Учебниците и учебните помагала, с изключение на учебниците и учебните помагала по учебния предмет „чужд език” и учебните помагала по учебния предмет „майчин език”, се съставят на книжовния български език и осигуряват условия за неговото усвояване.

ЗАКЛЮЧИТЕЛНА РАЗПОРЕДБА

Параграф единствен. Тази наредба се издава на основание чл. 17, т. 4 във връзка с чл. 16, т. 4 от Закона за народната просвета.

Анализи | Презареждане на ачовците – Dnevnik.bg

Презареждане на ачовците

От Любослава Русева Всички статии на автора
Последна промяна в 15:14 на 17 май 2009, 1383 прочитания, 39 коментара

vbaneri2(16,’<div style=“margin-top:-10px;“>’,’</div>’);

activeStoryGal=1; jQuery(‘#storyGal’+activeStoryGal).toggle(); Днес в България съществува всеобщо чувство за безсмислица. Хората не виждат никакъв смисъл в това да работят, да създават, да раждат, да се стремят към нещо значително или възвишено. Всичко протича под чудовищния знак на живота ден за ден.

Вторият аспект на безсмислицата е производен на първия. Разрушението на всички нравствени норми и понятия доведе до това, че всичко може. Да не говорим за липсата на елементарна справедливост в страната, за липсата на съд, на критерии за каквото и да било, или ако трябва да обобщим всичко в един принцип – това е принципът на безпринципността…

Тези откъси са от есе на Георги Марков, излъчено на 26 януари 1972 г. по радио „Дойче веле“.

А вие какво си помислихте?

Нарочно не сложих кавички и дори се колебаех дали да не пусна целия текст като „задочен репортаж за България от 2009 г.“. Чак накрая, мислех си, ще кажа кога е написан. И чак накрая ще попитам: а вие какво си помислихте?

Подобна мистификация обаче би внушила, че за 37 години не се е променило нищо. Което не е вярно. Все пак през по-голямата част от тези години в България се извършваше преход, а през последните две и половина години сме член на Европейския съюз.

Промяна, с други думи, има, защото всеобщото чувство за безсмислица и принципът на безпринципността се развиват в нови условия. А те са далеч по-цинични, отколкото през 1972…

Преди да се върна на разликите между „сега“ и „тогава“ обаче, държа да ви разкажа историята на едно българско село, където всички мъже се казват Ачо.

„Ачо, иди при Ачо на Ачо и му предай да каже на Ачо, че Ачо ще дойде при Ачо в 4 часа.“

Такива послания само обърквали хората, но въпреки това те продължавали да кръщават децата си Ачо. Във времената на соца им било лесно – всички ачовци били равни, но при демокрацията изведнъж се оказало, че на Ачо и Ачо се предоставя избор – да се кандидатират за кмет, да не се кандидатират за кмет или да гласуват за кмет.

„Ачо е лош, изберете Ачо!“ – провиквал се на площада Ачо. „Аз съм по-добрият Ачо!“ – отвръщал Ачо. А селото слушало, слушало и пак гласувало за Ачо. Разликата била само тази, че Ачо „преди“ бил спускан отгоре, а Ачо „сега“ бил избиран…

„България е единствената от сегашните страни – членки на ЕС от Централна и Източна Европа, която отсъства от клип, посветен на 20-годишнината от падането на комунизма, подготвен от Европейската комисия“, предаде Кафене.нет. И това е така, защото

моделът на ачовците май ще се окаже вечен

въпреки три съществени разлики:

- Ако през 1972 г. Ачо си беше Ачо, то през 2009 г. Ачо се преструва, че вече не е Ачо.

- Ако през 1972 г. Ачо знаеше, че Ачо си е Ачо, то през 2009 г. Ачо вече не знае кой Ачо ще се престори на не-Ачо.

- Ако през 1972 г. Ачо казваше на Ачо: „Сине, само ние не крадем в тази държава, понеже всичко е наше!“ (по руския цар Александър Първи), то през 2009 г. Ачо казва на Ачо: „Сине, тази държава е наша, понеже си я откраднахме!“

Посетих завод, в който бомбиралите буркани с кисели краставички се отваряха наново, а после същите развалени кисели краставички се поставяха в същия буркан. И тогава си помислих: същото ще стане и с комунизма. Същото ще стане, защото

той ще се презарежда и презарежда, и презарежда…

Този откъс е от дневника на мой близък човек, писан през 1978 г. А вие какво си помислихте?

Този близък човек не доживя демокрацията, Луканов, Виденов, Първанов, правителството на Станишев. Не доживя и кампанията на БСП под надслов „Презареждане“, нито ферарито от предизборния й клип. Но той знаеше, че бурканът ще се пълни с развалени кисели краставички до онзи момент, в който някой ще се реши да счупи буркана. Или ще се реши поне да изхвърли развалените краставички.

Бедата е там, че всички ние се съгласихме с тази преструвка и някак свикнахме с нея. Свикнахме да не виждаме никакъв смисъл в това да работим, да създаваме, да раждаме, да се стремим към нещо значително или възвишено. Свикнахме с това всичко да протича под

чудовищния знак на живота ден за ден

С разрушението на нравствени норми и понятия, което доведе до това, че всичко може. С липсата на елементарна справедливост в страната. С липсата на съд, на критерии за каквото и да било, или ако трябва да обобщим всичко в един принцип – това е принципът на безпринципността…

Перифразирах Георги Марков. А вие какво си помислихте?

Една моя позната скоро минавала през селото на Ачо и даже успяла да чуе неговата реч на площада. „Нашата мисия е да не допуснем реваншизъм след изборите“, бил казал Ачо също като премиера Станишев.

А знаете ли как реагирали хората? Те нито извикали „ууу“, нито пък ръкопляскали. Не, всички стояли на площада и гледали Ачо безмълвно.

По едно време обаче Ачо започнал да им се смее. После заговорил безсмислици и дори се изплезил на Ачо, Ачо и Ачо. Но само един Ачо се осмелил да попита: „А не е ли време да те набием, бе, Ачо?“

Е, никой не набил Ачо. Но и вие едва ли сте помислили друго…

vbaneri2(4,’<div class=“stryban468″>’,’</div>’);

toboads_publisher_id = ’8f8b63d4a8b72ae0590c795839433a84′; toboads_block_type = ’1′; toboads_ad_format = ’468×60′; toboads_ad_type_text = ‘true’; toboads_ad_type_shop = ‘true’; toboads_ad_type_rich = ‘true’; toboads_ad_type_http_perf = ‘global’; toboads_open_new_window = ‘true’; toboads_color_border = ‘#ffffff’; toboads_color_bg = ‘#ffffff’; toboads_color_title = ‘#0000ff’; toboads_color_link = ‘#34a705′; toboads_color_text = ‘#000000′; toboads_channel = ‘df71560′;

Vesti.bg – Отиде си Петър Слабаков

Отиде си Петър Слабаков

17.05.2009 19:45

Един от най-продуктивните български киноактьори, той беше и сред учредителите на Комитета за защита на Русе, на Клуба за гласност и демокрация, на Независимото сдружение „Екогласност“ и на СДС

размер на шрифта:
Снимка: Архив <!– Снимка: Архив –>
Слабаков в ролята на Шибил <!– –>

Снимка: Архив

На 86-годишна възраст почина актьорът Петър Слабаков. Поклонението ще бъде във вторник, 19 май, в 12.30 ч. в храма „Св. Седмочисленици“ в София.

Петър Слабаков е роден на 23 април 1923 г. в Лясковец. Завършва гимназия в Шумен и задочно „икономика на промишлеността“ във Варна. Бил е тракторист и леяр. Участник е в Отечествената война (1944-1945) като доброволец (вж. повече в биографичната книга „Петър Слабаков… знае 3 и 300″).

Започва работа като статист, а след изпит – и като актьор във Варненския драматичен театър (1953-1957), по-късно играе в драматичните театри в Бургас (1957-1960), в Пловдив (1960-1963), в театър „Трудов фронт“ – София (1963-1964), в Народния театър за младежта (1964-1965), в драматичния театър в Перник (1965-1966), в киноцентър „Бояна“ (1966-1967), в театър „София“ (1972-1979), в Държавния сатиричен театър (1980-1991).

Сред по-известните му роли в театъра са: Свилен в „Свекърва“ от А. Страшимиров, Ланс в „Двамата веронци“ от Шекспир, Лопахин във „Вишнева градина“ от Чехов, Алексей в „Оптимистична трагедия“ от Вс. Вишневски, Лука в „На дъното“ от Горки, Плюшкин в „Мъртви души“ по Гогол и други.

Петър Слабаков е един от най-продуктивните български киноактьори.

Открояват се изпълненията му във филмите „Пленено ято“ на режисьора Дучо Мундров, „Шибил“ на режисьора Захари Жандов, „Цар и генерал“ на режисьора Въло Радев, „Звезди в косите, сълзи в очите“ на режисьора Иван Ничев, „Вечни времена“ на режисьора Асен Шопов, „Покрив“ на режисьора Иван Андонов и др.

Член е на Съюза на артистите в България и на Съюза на българските филмови дейци.

Той е сред учредителите на Комитета за защита на Русе (март 1988 г.) и на Клуба за гласност и демокрация, на Независимото сдружение „Екогласност“ (1989 г.) и на СДС (декември 1989 г.).

Председател е на НС „Екогласност“ (ноември 1989 – март 1990). Председател е на партията „Политически клуб „Екогласност“ – от 1992 г. до юни 1995 г., когато напуска като председател и като член.

На 11 февруари 2006 г. на Шестата извънредна отчетно-изборна конференция в Хасково Петър Слабаков е избран за почетен председател на партията.

Депутат е от СДС във VII Велико Народно събрание от Русенски многомандатен избирателен район (1990 -1991), в 37-ото Народно събрание от ПК „Екогласност“ (1995-1997).

Награден е с орден „Червено знаме на труда“ (1974 г.), с орден „Народна република България“ – първа степен (1983 г.).

Присъдена му е наградата „Златната камера“ за мъжка роля за 1983 г. (1984).

На 29 юни 2003 г. е удостоен със званието „Почетен гражданин на Лясковец“.

Живот по „Кампютор” и Вишински

Живот по „Кампютор” и Вишински.

Живот по „Кампютор” и Вишински
Вторник, 12 Май 2009, автор: Огнян Стефанов

A+

A-

Живот по „Кампютор” и Вишински

Кампания анти Бойко и анти Костов заля интернет. Тези, за които екранчето с клавиши като акордеон е „кампютор” се възползват от откритието на Джон Атанасов както загорял затворник от пияна жена. Само дето си плащат.
В БСП знаят, че зад тази кампания стои „Нова зора” на Минчо Минчев, онзи дето го напъдиха от АТАКА. Знаят и откъде са хилядарките, защото държавната субсидия не стига за такова разточителство. Но си траят, вероятно защото смятат, че оплюването им върши работа. Някой ги лъже жестоко. Защото тези, които могат да бъдат облъчени с пропаганда в стила на колективизацията нямат понятие от интернет. Техните деца и внуци пък чакат концерта на Ей Си Ди Си в Белград и от черните призиви на Минчоминчевата агитация им се припикава.

Първобитно, първосигнално, безкултурно, тъпо.

На „анти“ действия срещу някой си залагат и хората около Пламен Юруков в синята мъгла. Всички те – Минчовци и Юруковци ни се обясняват в справедливост. Което е направо перверзно.

Нямаме място при нормалните в Брюксел. Доскоро ни свързваха с кенефа, бучнат от Давид Черни в „Ентропа”. Вече ще ни свързват със съдържанието…

Да се представят нещата само в черно и бяло е откритие на шепа революционери, които изкривиха теорията за революцията още преди да се е състояла. На „белия терор” се отвръща с „червен терор”, а проблемите решава Борис Савинков по своя си начин. Батко Махно пък закова на тачанките лозунга: Бей белых, пока не покраснеют, бей красных, пока не побелеют! Резултатът винаги е мизерия и смърт. В какъвто смисъл искате го разбирайте.

Колкото и да му е странно на Запада у нас такава кампания дава резултат. Най-твърдият електорат потрива ръце и си вика: „Нашите са силни, ще им натрият носа на посерковците”. И тръгват едни спомени за това как Николапетковисти, звенари, Гемедимитровци, Трайчокостовисти и останалата сволоч са си получили заслуженото някога. Иска им се и сега да стане така. И то е почти така, пред смаяния поглед на Цивилизацията.

Естествено черният ПР поражда ответен удар.



В интернет вече тръгнаха отговорите, които не са платени, а са реакция. Интересно е да узнаем ДАНС кои автори и кои послания ще търси и преследва. Това ще определи и до кои ценности сме по-близо: до тези на Вишински, или на съдията Фалконе.

Предстои да узнаем.

Някакъв хлад се усеща, а уж е май…

Огнян Стефанов

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.

Join 2 686 other followers

%d bloggers like this: