Посещението на руския патриарх Кирил в България

Лъсна поредната простотия в българската конституция от 1991 г.

Великите народни представители възпроизведоха в нея клишето, че църквата е отделена от държавата. Това означава, че както църквата не може да се меси пряко в държавните дела, така и държавата не може да се меси пряко в църковните. На пръв поглед: логично, светско, едва ли не демократично. Само че папагалското възпроизвеждане на това клише от епохата на модерната държава, която трябваше да създаде нациите, е на път да ни изиграе лоша шега.

Възприемайки тази конституционна норма, виждаме, че днес тя действа така, все едно че в конституцията е записано, че медиите са отделени от държавата.

Защото амвонът е медия. Защото църквата е институция, правеща своя собствена политика. Понякога тя е в съзвучие, а понякога в противовес на държавната политика…

Например кани руския патриарх на посещение в България в момент, когато Путин ще начене третия си мандат като президент на Русия.

Когато част от територията на България се контролира от руски сили за сигурност.

Когато митрополитът/мутрополитът на най-голямата българска епархия точи зъби да бъде следващият патриарх. Този, който каза, че заради концерта на Мадона в София е станала трагедията в Охридското езеро, в която 15 наши сънародници загинаха. В същото това време на ръката му имаше „Ролекс”, струващ минимум 10 хил. долара.

Аз тълкувам посещението на руския патриарх Кирил (също любител на скъпи часовници), което своеобразно Ecce homo („Това е човекът”): това е човекът, който трябва да бъде следващият патриарх…

Амвонът е средството за пропагандиране на църковната политика. Поне на книга, липсват средства за ефективен държавен контрол върху църковната политика и върху църковната пропаганда.

Несъмнено, шеметната кариера на сегашния пловдивски митрополит нямаше как „да се случи” без подкрепата на Руската православна църква, без подкрепата на българските мутри, обслужващи интересите на руската мафия в България, без (мълчаливата) благословия(та) на бившия президент на България и на предишния министър-председател, който на връх 26-годишнината от аварията в Чернобил учреди подписка в защита на АЕЦ „Белене”…

Интересно ми е как ще се държат българският президент и българският министър-председател с руския патриарх… Надявам се да не изпаднат в телешки възторг от присъствието му!

Религията е част от интимния живот на човека. Църквата присъства в най-важните интимните моменти от човешкия живот: раждането, задомяването и смъртта. Затова нейната политика и нейната пропаганда са с дълбоки и трайни последици върху вижданията на православния мирянин.

Май наистина е време да си променим конституцията.

Или да възродим българското униатско движение…

Или поне да бойкотираме посещението на руския патриарх Кирил…

Огнян Минчев: “По-скоро има припознаване на голямата част от избирателите на това, което е политическият стил на ГЕРБ”

Голямо откритие, голямо нещо… Но по-добре – късно, отколкото – никога. Голяма част – да не кажа всички – от “сините” във властта: Филип Димитров, Петър Стоянов, Иван Костов, Надежда Михайлова (Неински) – са автореферентни, но в никакъв случай – референтни. Просто се възползваха от контекста, от общите нагласи на  хората, които не искаха повече комунистите във властта, “яхнаха” тези настроения, спечелиха, отчетоха това за свой личен успех, повярваха си, че са харизматични. Иван Костов през 1996/97 година по време на протестите срещу правителството на Жан Виденов (неумело) се опитваше да прави това, което твърде успешно (на)прави Бойко Борисов. Впрочем, нека припомня, че точно тогава се появи прозвището му “Командира”: Костов, в кожена тужурка от стъпалата на “Александър Невски” заповядва: “Да дойде незабавно линейка – една жена припадна!!!” И линейката веднага се появява…

Звездата на Бойко Борисов изгря по доста тъжен повод – трагедията в “Индиго”. Но тогава го видяхме в качеството му на главен секретар на МВР да организира бързото вадене на децата и бързия достъп на линейките до мястото на трагедията.

Когато през 2001 г. Костов получи червен картон, обиди се, потъна в “загадъчно” мълчание, стана съвсем некомуникативен. Петър Стоянов пък се завърна май към адвокатската си кариера. Софиянски пък съвсем загуби мефистофелската си усмивка.

Председателят на ПП ГЕРБ и председател на Министерския съвет г-н Бойко Борисов снощи по време на победната пресконференция в миг на максимално откровение сподели, че когото и да се били предложили от името на ГЕРБ за президент и вицепрезидент, щял е да спечели. Просто Плевнелиев и Попова са “най-доброто, с което ГЕРБ разполага” за тези позиции във висшата държавна администрация.

Прав е Бойко Борисов: хората гласуваха “за” Бойко Борисов – предимно, и “за” това, което е ГЕРБ.

В началото на 90-те години в един свой проект, озаглавен “Политиката като дискурс”, се постарах да създам езиковия профил на “идеалния” за българските граждани политически лидер. Тръпки ме побиват, като си давам сметка, че виждам този профил в плът и кръв да печели трети по ред избори…

Опитах се да заинтригувам навремето СДС с този мой проект, но – всуе! СДС се грижеше преди всичко за облика си в чужбина, защото бяха уверени тогава, че и “магаре да кандидатират от името на СДС” – то ще спечели…

Това беше вярно, но до време…

Прочее, да поздравим новия избран за президент Росен Плевнелиев и за вицепрезидент – Маргарита Попова! Учете се от грешките на предходниците си…

Русия ще посегне на старите колонии – България и Румъния, когато ЕС се разпадне – 24chasa.bg

Русия ще посегне на старите колонии – България и Румъния, когато ЕС се разпадне – 24chasa.bg.

Върнете музиката в часовете по музика | webcafe.bg

Върнете музиката в часовете по музика | webcafe.bg.

PS: Подписвам се с двете си ръце и с двата си крака под текста, връзка към който съм публикувал по-горе! Същото впрочем се отнася и до литературата: според мен,  в България убийците на вкуса към литературата са по-голямата част от учителите по литература!!!

Дванадесетте молби на едно куче

Aко кучетата можеха да говоря на нашия език, може би биха казали точно това. Нека ги послушаме:

1. Моят живот трае 10-15 години. Всяка раздяла с теб ми причинява тъга. Помисли си за това преди да ме вземеш.

2. Обичай ме такова, каквото съм, защото ти си ме избрал. Аз нямам възможност да си избирам приятелите и господаря.

3. Дай ми време да разбера какво искаш от мен, когато ме възпитаваш. Преди да ми се скараш, изпитай себе си – може би аз не разбирам какво искаш от мен.

4. Обичаш ли ме, аз живея от твоята любов.

5. Недей да ми се сърдиш и наказваш. Ти работиш, имаш приятели и развлечения, а аз имам само теб.

6. Приказвай ми! Може би ще ти се стори, че не те разбирам, но аз зная какво мислиш и чувстваш.

7. Знай, че аз не забравям как се постъпва с мен.

8. Помисли си преди да ме удариш, защото аз мога и да те ухапя, но това аз няма да направя.

9. Не ме взимай като играчка докато съм малък и сладък, а като порасна да ме изхвърлиш, защото моята любов към теб е вечна.

10. Грижи се за мен, когато остарея, остана без зъби, оглушея, ослепея или престана да ходя. И за теб някой ще се грижи – старостта е еднаква за всички.

11. Изпрати ме в моя последен път. Недей да казваш: “Аз не мога да направя това”. С теб всичко ми е леко. Нека това бъде отплатата за моята вярност и нашата красива младост.

12. Когато вече ме няма, недей да тъгуваш, а си вземи друго куче и го обичай така, както си обичал мен.

ТВОЕТО КУЧЕ

Да срещнеш Столичната митница

Е, наистина нЕма такава държава…

От години съм клиент на „Амазон”, но за първи път пратката ми от „Амазон” се озовава задържана на Столичната митница, и то две седмици, след като съм получил друга пратка от „Амазон”, чиято стойност е доста по-висока от стойността на сегашната пратка и доставена ми от пощальонката направо в къщи.

Накратко ще опиша одисеята си.

Действие първо: по пощата получавам известие да получа митническо известие 452/14 от пощенския си клон. Отивам в пощенския си клон. Суетене. Намиране на известието . Тъй като отиването в пощенския клон се случва в събота, митницата, естествено, не работи. Оставям ходенето за митницата за понеделник, тоест – за вчера.

Действие второ: За първи път попадам в района около Столичната митница. Обяснили са ми в пощенския клон, че е някъде около Централната автогара. Виждам митницата, но не мога да разбера как да се добера до нея, от къде се влиза. Някакъв човек ми посочва някаква посока, която води към нещо като витошки сипей. Не си изкълчвам или счупвам крака, слава богу. Малко планински изживявания в района на Централната автогара.

Действие трето: Отивам на пощенския клон в митницата. От тук започват „преписките”. Питам служителката защо досега съм си получавал пратките, без да опирам до услугите на Столичната митница. „Дължите ДДС, господине” – зловещо ми отговаря тя. Тръпки ме побиват. Виждам се вече в затвора, едва ли не… „Аз съм от години клиент на „Амазон” и такова нещо за първи път ми се случва” – обяснявам по-късно на митничаря. „Радвайте се, че досега сте минавали метър” – казва ми той.

Служителката обработва нещо, казва ми да отида в съседната стая, където стоят митничари. Слава богу, попадам на любезен и отзивчив митничар (вж. по-горе). Но: „Носите ли фактура?…А, от „Амазон” фактурата е вътре в пратката” – сеща се той. „Какво съдържа пратката? – Книги ли?” Отговарям му какво съдържа пратката ми. Добре че не се правя на „боже, прости ме” и не му казвам, че пратката съдържа книги. После ще разберете защо.

Почти ме хваща за ръка и ме повлича по потайностите на Столичната митница. Отзоваваме се в „задния двор” на гише № 30, където съответната пощенска служителка носи заветната пратка. Разтваряме я, изваждаме фактурата. Служителката вади скоч с надпис „Столична митница” и почва да облепва пратката. „Ама недейте – нали съм дошъл да си я взема!” – казвам аз. „Така трябва” – отвръща ми тя. „Първо, трябва да платите и след това с бележките (!) идвате на гише № 30 и си получавате пратката”. Аха…

На връщане митничарят ми обяснява как всички международни пратки се разпределят на „Враждебна”: тези, които са под 15 евро и/или идват от Евросъюза, заминават директно към съответните пощенски клонове. Другите – на митницата. На известието ми пише, че пратката ми е от САЩ (вероятно защото цената е в щатски долари), но от цялата документация, съпровождаща пратката, става ясно, че е изпратена от Германия…

Митничарят ми начислява прословутото ДДС, прибира фактурата и ми казва да отида да си платя ДДС-то.

Връщам се на първоначалното гише при първоначалната служителка. Тя отегчено ми посочва служителката, седяща срещу нея, която се оказва касиерката. Приготвил съм си точно пари, но изведнъж това, което трябва да пратя се оказва с 3.50 лв. повече…?!??!? „Дължите и пощенски разходи!” – осветлява ме тя. „Какво пощенски разходи?” – питам наивно аз и очевидно в недоумение. „Че сме ви пратили известие” – с усмивка ми казва тя…Това вече сериозно ми напомня за онзи данък, който българската рая е трябвало да плаща на бейовете, когато са удостоявали с присъствието си дома им и подобаващо са се нахранвали. Данък за това, че са си изхабили зъбите с храната на раята…

Стиснал всички бележки, фискални бонове и пр. отново отивам на гише № 30. Получавам заветната пратка…

Епилог: Тъй като екшъна „освобождаване на пощенска пратка от Столичната митница” ми отне близо два астрономически часа, изнурен се просвам в едно кафене в Бизнес център „Сердика”, след като съм се добрал до него с раздрънкан и вонящ автобус 413, – за успокоение на нервите. И започвам да се наслаждавам на така трудно получената си придобивка!

NUDES

NUDES.

Блогът на Николай Аретов – Без илюзии

Блогът на Николай Аретов – Без илюзии.

На бездарието си казваме “преход”

На бездарието си казваме “преход”.