До края на ноември се надявам да имаме готов Закон за израстване на академичния състав, известен като закон за степените и званията. На мен „званията” не ми харесват, защото в армията имаше звания. Полицията се девоенизира, а науката държи да има звания – смешна работа.

Така че ще направим закон, чийто акцент ще бъде децентрализацията – всички процедури ще бъдат разпределени по университетите и в БАН според техните правилници. Законът ще зададе само рамката.

Академичен състав на университетите ще са асистент, доцент, професор. Защитата на хабилитация ще дава научната степен хабилитиран доктор. Човек се хабилитира около 40-годишна възраст у нас. Доктор на науките се става около 60-годишна възраст, защото между доцент и професор разлика няма и никой не бърза да става професор. Разликата в заплащането е минимална – 50 лева. Професор сега се става, защото има право на три продължения по една година след пенсионирането, а доцентът – две.

Преподаватели преди да се пенсионират, а и заради по-голямата пенсия бързат да стават доктори на науките и после бързат да стават професори, което е безсмислено. Затова казваме, че хабилитацията те прави хабилитиран доктор – всички са щастливи, имат две научни степени и никой не е ощетен. Добавяме обаче, че защитата се прави на публичен научен форум.

За професор ще се изисква да е подготвил поне един докторант и да има принос към развитието на съответното учебно заведение. Можем да сложим още две изисквания. Първо – за да станеш асистент, трябва да имаш докторска степен. И второ – няма да може при пенсиониране на 65 години да се продължава договорът, ако не си подготвил хабилитиран наследник след себе си. Ако има такъв, преподавателят остава в университета още три години. След това може да продължи като гост-професор, както законът позволява. Но ако няма хабилитирано лице, преподавателят не може да остане в университета. Много хора оголват своята дисциплина, за да могат да четат лекции цял живот.

В преходните и заключителните разпоредби на новия закон ще се запише, че привилегиите по сегашния закон се запазват за заварените случаи. На асистентите без докторска степен в заварено положение ще им дадем срок от три години, примерно, да защитят докторантура.

Висшата атестационна комисия (ВАК) при децентрализацията може да се преобразува в апелативна комисия. Трябва да има такава централизирана институция, която да следи за законността на самите процедури.

Притеснявате ли се от силен отпор срещу тези реформи?

Аз не съм привърженик на обществените дискусии, защото те изсмукват енергията и решимостта за реформи. И понеже хората на науката са изключително умни и интелигентни 20 години те привличат всеки нов министър към „широки дискусии“, в които не се постига единомислие и реформите се отлагат.