“На страната ни беше осигурен голям член” (Г.С. Пырванов)

Явор Дачков в своето предаване тази сутрин по ТВ7 прочете превод на статия, публикувана на 19 януари т. г. в руския вестник “Коммерсантъ”. Статията е забележителна с унищожителната си ирония  към “господин Пырванов”.Констатираната ирония отговоря недвусмислено на моя реторичен въпрос дали и самият Путин наистина изпитва уважение към “господин Пырванов”. Но явно на Путин му доставя удоволствие “да уважава” българския президент и българския министър-председател.

А пък всички се чудят защо Людмила Путина я нямаше в София…
Статия във вестник “Коммерсантъ”

Putin, Go Home!

По-безсмислено нещо в днешния политически дискурс не бях виждал:

Завчера един млад активист на ДСБ, мой приятел, ми каза: “Събрахме се около 1000 души пред паметника на Стамболов, ПОПРОТЕСТИРАХМЕ (?!?) малко срещу Русия”… Точно както навремето ПОПЛАКВАХМЕ за Брежнев край бюста му.

Докато политиката се прави като комсомолско събрание, съчетано с музика, пийване и останалите нощни екстри, нещата ще бъдат такива. Барем да бяха написали плакатите на немски, щом не щат да са на руски.

Жал ми е за баща ми, който още се връзва на тези неща…

Да се опитаме поне за малко да бъдем англичани в политиката

Нали си спомняте: някой (май Чърчил, ама не съм сигурен) беше казал: “Великобритания няма приятели - има само интереси”. У нас всичко е наопаки. Имаме си приятели “от векове за векове”, а след това идват интересите, ако изобщо посмеем да ги предявим - особено пред приятелите, пред “освободитело-поробителите”, които помежду си ни наричат “Задунайская губерня”.

Проблемът с нашия интерес от подписаните споразумения с Русия някак си остана на заден план. А “Южен поток”, който Юлиан Попов съвсем уместно нарича “Южен потоп”, тъне в пълна мъгла. Театрото в петък беше разиграно непрофесионално: Deus ex machina-та на Путин беше неубедителна, ама съвсем неубедителна. Да не говорим пък за Първанов и за Станишев.

Нещата изглеждат така: Европейският съюз ни принуди да затворим 3. и 4. блок на “Козлодуй” и ние се предадохме без бой. Сега Балканите страдат от липса на ток, защото не им изнасяме електроенергия. Съживява се проектът “Белене” - най-скъпоструващият енергиен проект в света, за който даваме държавни гаранции (!). Идва цар-батюшката Путин и ни предлага спасителната сламка. Молодец! Приемаме я и му целуваме ръка. На многая лета, царь-батюшка.

Но мистерията с “Козлодуй” остава. Чии интереси обслужихме със затварянето на двата блока, не е ясно. Ясно е, че не са нашите. Но вместо да се говори делово, се организира безумен концерт в НДК, Първанов произнася сълзлива реч, доста слагаческа между другото, Кобзон пее “Моя страна…” Както гласи един руски виц - “Приятно вспомнить”.

Дали всъщност и Путин наистина изпитва уважение към нашите първи “държавни мъже”?

За меда и за жилото

Когато тази сутрин прочетох публикуваното по-долу, се сетих какво е казал навремето Драган Цанков по повод мисията на руския имперски чиновникКаулбрас: НЕ ВИ ЩЕМ НИ МЕДА, НИ ЖИЛОТО!

pozor.pdf

Дали съм националист?

Завчера един колега, заемащ административен пост в моя университет, ме обвини публично в национализъм. Само защото представих като непримира дискусията в българската Уикипедия по въпроса за българския и за македонския език. Такава дискусия нямало, македонският си е македонски едва ли не от памтивека. Било политически некоректно (спрямо кого ли?) да се припомнят някои факти от “историята” на македонскиот книжевен язик.

През 70-те години на ХХ век група учени бяха изгонени от Института за български език при БАН (включително и майката на сегашния ни премиер), защото не били достатъчно активни да доказват, че македонският всъщност е български и че нямали твърда позиция по отношение на политиката на тогавашната СФРЮ. Известно е обаче - съществуват документи - че македонскиот книжевен язик е създаден с активното участие на преобладаваща група съветски лингвисти. В интерес на истината ще отбележа само, че немалка част от тези съветски лингвисти са евреи..Моля за извинение многобройните си приятели евреи. Изобщо македонскиот книжевен язик е коминтерновска измишльотина на Георги Димитров, Тито и Сталин. Но когато измишльотината е щяла да доведе до образуването на Балканска конфедерация, нещата са се разсъхнали…

Мисля, че трезвата позиция по този въпрос днес, която едновременно не обижда нито България, нито Република Макеония би трябвало да е следната: от 1945 г. до наши дни наистина съществува македонски език, създаден със закон; той съществува повече от половин век и младите македонци го говорят и го смятат за нещо различно от българския. Тяхно право е. Както наше право е да откриваме черти на югозападните български говори в него. Но да се говори, че македонският книжевен язик съществува едва ли не още от ІХ век, е направо смехотворно. както и че първият човек - Адам - е македонец. “Луно, Луно - земьо македонска…”

Преди много години един академик, сега посланик на България а, пък ми каза, че съм турчин, защото защитавам правото на турското малцинство в България да използва майчиния си език не само вкъщи. Позицията ми и тогава, и сега по тези въпроси си е останала непроменена. Какво се получава? Когато искаш да заемеш наистина европейска позиция по езиковите въпроси, те обвиняват било в национализъм, било в космополитизъм и национален нихилизъм. А аз - смятам - съм си същият. Тогава какво правим? Не зная. Но зная, че всяка една етикетизация - както се изразяваше покойната ми майка - е вредна и зад нея прозират други, ненаучни намерения. Не искам да бъда етикетизиран. Ами това е. Стига сме робували на идеологеми, наследени от тоталитаризма. Стига сме етикетизирали хората. Защото това си е обикновен тоталитаризъм.

Какво показват изборните резултати в София?

Беше ясно, че Б. Борисов ще спечели. Мисълта ми е какво показаха тези избори на старата десница, ако приемем Б. Борисов за нова. Показаха следното: старата десница има шанс. При условие, че се появят нови лица, които водят нов тип кампания и около които не се въртят стари, вече втръснали до болка муцуни. Петър Стоянов постъпи по-мъжки от Иван Костов, като напълно се оттегли от политическия живот. Очаквам Иван Костов и всички около него да постъпят по същия начин. От Класната вече ми се драйфа. Политикът не е жрец, а съвместител на интереси. Мисля, че Нено Димов и Мартин Заимов биха продължили на качествено нов етап започнатото от тях. И че София отново ще посинее, като синьото е автентично, а не насложено вълху предишен червен цвят.